Как се проявява посттравматичното стресово разстройство?
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) възниква като физическа реакция след травматично преживяване като насилствено престъпление, сериозна катастрофа или военен акт.
Забавени симптоми
Симптомите на посттравматичното стресово разстройство обикновено не се появяват веднага. Симптомите на шок обикновено се развиват първо по време на преживяната спешна ситуация: засегнатите лица са вцепенени, много съобщават за чувството, че са „извън себе си“ (чувство на деперсонализация). Тогава ситуацията им изглежда нереална. Това е защитен механизъм на тялото, който служи за собственото му оцеляване. Тази реакция на масивен стрес се нарича реакция на остър стрес.
За да диагностицира посттравматичното стресово разстройство, лекуващият лекар се придържа към критериите и симптомите, изброени в Международната статистическа класификация на болестите и свързаните със здравето проблеми (МКБ-10).
Симптомите в детайли
Основните симптоми на посттравматично стресово разстройство са:
- Неволно припомняне и повторно преживяване на травмата (намеси и ретроспекции).
- Избягване, потискане и забравяне на събитието
- Нервност, безпокойство и раздразнителност
- Сплескване на чувства и интереси
Неволно преживяване на травмата (ретроспекции)
Задействащите фактори често са така наречените ключови стимули, например когато жертва на война чуе писъци или жертва на пожар усети мирис на дим. Повтарянето на травматичните спомени под формата на кошмари също е типично за посттравматичното стресово разстройство. Понякога се появяват и симптоми на физическо ниво като задух, треперене, замаяност, ускорен пулс и изпотяване.
Избягване, потискане и забравяне
За собствена защита много хора с посттравматично стресово разстройство избягват онези мисли, ситуации и дейности, които биха могли да събудят спомени за събитието. Например тези, които са били свидетели на травматично пътнотранспортно произшествие, избягват обществения транспорт и шофирането. Жертвите на изгаряне може да избягват запалване на свещи или огън.
Други жертви не са в състояние да си спомнят всички аспекти на травматичното преживяване. Експертите говорят за пълна или частична амнезия.
Нервност, безпокойство и раздразнителност (хипервъзбуда).
Много жертви на травма са много чувствителни към стимули и нервите им са буквално на ръба. Те са свръхбдителни, подсъзнателно чувстват, че винаги са в опасност. Те също са много нервни и тревожни. В дългосрочен план това състояние е много изтощително за организма. Стига се до затруднения в концентрацията, продължителността на вниманието се скъсява с времето все повече и повече. Тогава четенето на книга или гледането на филм понякога става невъзможно за жертвите на травма.
Това генерализирано напрежение води до лека раздразнителност и непропорционални изблици на гняв. Роднини на жертви на травма често съобщават за внезапна промяна в характера на преди това уравновесени и спокойни хора.
Постоянното безпокойство и напрежение често могат да бъдат малко облекчени със спорт и упражнения. Преодоляването на физическата активност обаче е много голямо за много засегнати лица.
Сплескване на интереси и чувства (вцепеняване).
Радостта от живота може да бъде трайно увредена от посттравматично стресово разстройство. Често страдащите губят всякакви интереси и се оттеглят от социалния живот. Те губят желанието си за живот и вече не планират бъдещето си. Някои също вече не са в състояние да почувстват нищо – било то радост, любов или тъга. Има притъпяване на емоциите (вцепеняване = безчувственост).
Жертвите на травма често се чувстват отчуждени и имат чувството, че това, което са преживели, ги разделя от техните събратя и близки. Тази промяна в емоционалния живот често завършва с депресия.
Болка и травма
Все още обаче не е точно изяснена възможна връзка между (хронична) болка и посттравматично стресово разстройство. Някои учени виждат обща невробиологична основа между постоянния стрес, болката и безпокойството.
Как се проявява сложното посттравматично стресово разстройство?
Сложното посттравматично стресово разстройство се предшества от много тежки или особено дълготрайни травми. Тези жертви на травма често показват промени в личността в резултат на сложния посттравматичен стрес. Следователно симптомите тук са свързани повече с поведението и личността:
- Промени в регулирането на емоциите (сексуалност, гняв, самонараняващо се поведение).
- Промени във вниманието и съзнанието
- Промени в самовъзприятието (чувство на вина, срам, изолация, загуба на самооценка)
- Промени в отношенията с другите (проблеми с доверието)
- Соматизация (болка без физическа причина)
Някои симптоми в подробности:
Променена емоционална регулация и контрол на импулсите.
Емоционалната регулация и контролът на импулсите често не са балансирани при сложно посттравматично стресово разстройство. Засегнатите хора не са в състояние да гледат на емоции като гняв, негодувание и агресия с необходимото разстояние. По този начин възникват непропорционални емоционални изблици или се полагат огромни усилия, за да се скрие тази загуба на контрол от останалите човешки същества.
Често страдащите си „помагат“ с алкохол или наркотици, за да се успокоят и да се опитат да се преборят със сложното посттравматично стресово разстройство.
Самонараняващото се поведение се среща и при много хора със сложно посттравматично стресово разстройство. Прекомерното разиграване или избягване на сексуална активност също се случва по-често.
Промяна на вниманието
соматични
Някои хора със сложно посттравматично стресово разстройство са склонни да соматизират. Тоест страдат от физически симптоми, за които не може да се намери органична причина.
Промени в отношенията с другите
Възприятията за взаимоотношения също страдат от сложно посттравматично стресово разстройство. Засегнатите хора често изпитват затруднения да се включат в човешка близост. Травмиращият опит ги затруднява да се доверят и рядко се осъществява по-близък контакт с други човешки същества. Често жертвите на сложна травма нямат добро усещане за собствените си граници и понякога ги прекрачват.
Справянето с ежедневието и качеството на живот може да бъде сериозно нарушено от (комплексно) посттравматично стресово разстройство. Симптомите често първоначално не се свързват от засегнатото лице с неговото травматично преживяване, което може да затрудни идентифицирането им.
