Ваксинация срещу заушка: Кога се препоръчва?
Постоянната комисия по ваксиниране (STIKO) към Института Робърт Кох препоръчва ваксинация срещу паротит за всички деца на възраст от единадесет месеца. За основната имунизация са необходими две ваксинации – т.е. пълна, надеждна защита срещу вирусите на паротит. Те трябва да се прилагат през първите две години от живота.
При по-големи деца и юноши, които са били ваксинирани срещу паротит само веднъж или изобщо не са били ваксинирани срещу паротит, ваксинацията трябва да се навакса или да завърши възможно най-скоро.
Ваксинацията срещу заушка се препоръчва и за служители в медицински или обществени заведения (напр. болници, лекарски кабинети, дневни центрове, училища, ваканционни домове, приюти за бежанци и др.), ако лицето е родено след 1970 г., никога не е имало заушка и никога не е бил ваксиниран срещу паротит или е бил ваксиниран само веднъж.
Ваксината срещу паротит
Понастоящем няма единична ваксина срещу заушка, а само комбинирани ваксини, които допълнително защитават срещу някои други патогени:
- Ваксината MMR предотвратява заразяване с морбили, паротит и рубеола.
- Ваксината MMRV допълнително предпазва от варицела (варицела).
Активна имунизация чрез жива паротитна ваксина
Ваксината срещу паротит, съдържаща се във ваксините MMR и MMRV, се състои от атенюирани живи патогени (атенюирани паротитни вируси), т.е. това е жива ваксина (както и другите включени ваксини срещу морбили, рубеола и варицела).
Атенюираните патогени не причиняват никакви или най-много леки симптоми, но все пак стимулират имунната система да произвежда специфични антитела срещу въпросния патоген. Обикновено са необходими около десет до 14 дни от инжектирането на ваксината, за да настъпи такъв отговор. Следователно това е активна ваксинация – за разлика от пасивната имунизация, при която се прилагат готови антитела и тяхната защита изчезва след кратко време.
Ваксинация срещу паротит: как се извършва?
Експертите на STIKO препоръчват на кърмачетата да се ваксинират срещу паротит (по-точно MMR или MMRV ваксинация) по следната схема:
- Първата ваксинационна доза между единадесет и 14 месеца от живота.
- Втората ваксинационна доза между навършения 15-ти и 23-ия месец от живота.
- Трябва да има поне четири седмици между двете дати на ваксинация.
По-големите деца и юношите, които са получили само една ваксинация срещу паротит (т.е. ваксинация MMR или MMRV), трябва да получат липсващата втора ваксинационна доза възможно най-скоро.
Здравните работници в образователни институции или обществени заведения (включително стажанти), родени след 1970 г., които нямат (адекватен) имунитет срещу паротит, се препоръчват от експертите да:
- Тези, които никога не са били ваксинирани срещу паротит или имат неясен ваксинационен статус, трябва да получат MMR ваксинация два пъти с интервал от най-малко четири седмици.
- Тези, които са били ваксинирани срещу паротит поне веднъж в миналото, трябва да получат липсващата втора доза ваксина MMR.
Ако някой вече е имунитет срещу една от болестите морбили, паротит, рубеола или варицела (MMRV) (напр. поради това, че е преживял болестта), ваксинацията MMR или MMRV все още може да бъде приложена. Рискът от странични ефекти не се увеличава.
Колко време продължава ваксинацията срещу паротит?
След като дадено лице е получило пълната основна имунизация – тоест две ваксини MMR(V) – защитата от ваксината обикновено продължава цял живот. Дори леко намаляващите ваксинационни титри (измерват се антителата срещу паротит) не влияят на ваксинационната защита според съвременните познания. Следователно не е необходима бустер ваксинация срещу заушка.
Къде се инжектира ваксината?
Ваксината (MMR или MMRV ваксина) обикновено се инжектира в страничната част на бедрото, понякога и в горната част на ръката.
Ваксинация след излагане
Ако хора, които не са били ваксинирани или са били ваксинирани само веднъж срещу паротит или не знаят своя ваксинационен статус, са имали контакт със заразени лица, постекспозиционната ваксинация може да се приложи бързо. Това се нарича постекспозиционна ваксинация или постекспозиционна профилактика (експозиция = излагане на фактори, причиняващи заболяване като вируси на паротит). Тук лекарите обикновено използват ваксината MMR.
Трябва да се дава три дни, максимум пет дни, след (подозиран) контакт, ако е възможно. Може да предпази от избухване на болестта и да облекчи симптомите. В допълнение, той помага да се предотврати по-нататъшното разпространение на болестта след избухване, например в обществена среда (с изключение на ваксинацията).
Ваксинация срещу заушка: Кога не трябва да се прилага?
В някои случаи лекарите може да не приложат ваксина срещу паротит:
- По време на бременност (вижте също бележките по-долу).
- При остро, фебрилно заболяване (> 38.5 градуса по Целзий) (простудата, от друга страна, не е противопоказание)
- В случай на известна свръхчувствителност към компонентите на ваксината
Ваксинация срещу паротит: бременност и кърмене
Ваксината срещу паротит е жива ваксина и следователно не трябва да се прилага по време на бременност. Атенюираните патогени на живите ваксини биха могли евентуално да застрашат нероденото дете.
След ваксинация срещу заушка жените не трябва да забременяват един месец!
Въпреки това, ако ваксинацията е приложена по невнимание, не е необходимо да се прекъсва бременността. Многобройни проучвания на ваксинацията срещу паротит по време или малко преди бременността не показват повишен риск от малформации на плода.
Кърмещите майки могат да получат ваксина срещу морбили-паротит-рубеола. Проучванията показват, че майките могат да отделят и предават атенюираните ваксинални вируси чрез кърмата. Все още обаче не е установено дали кърмачетата се разболяват от това.
Заушка въпреки ваксинацията
Ваксинацията срещу паротит предлага много висока, но не 100% защита срещу инфекция. Следователно при определени обстоятелства може да се случи някой да се разболее от заушка въпреки двете дози ваксинация. Въпреки това протичането на заболяването обикновено е по-леко, отколкото при неваксинирани лица.
Неуспешна първична ваксинация
Неуспешна вторична ваксинация
Освен това съществува и възможност за вторичен неуспех на ваксинацията: В този случай тялото първоначално произвежда достатъчно антитела срещу заушка, но тази защита от ваксинация намалява твърде много с течение на времето. В даден момент имунитетът може да бъде толкова нисък, че контактът с патогените да доведе до заболяване от паротит въпреки ваксинацията.
Поради доста високите нива на ваксинация, ваксинационната защита също не изпитва естествено „освежаване“ чрез „дивите“ вируси на паротит. В допълнение, има подвидове на тези естествено срещащи се патогени на паротит, срещу които ваксинацията не е ефективна, подозират експерти.
Ваксинация срещу паротит: странични ефекти
Ваксинацията срещу заушка – или ваксинацията MMR или MMRV – обикновено се понася добре. Страничните ефекти се появяват рядко.
Локални реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, подуване, болка) се развиват при около пет от всеки 100 ваксинирани души през първите три дни. Понякога се наблюдава и подуване на съседни лимфни възли.
Възможни са и леки общи симптоми като отпадналост, повишена температура или треска (при малки деца е възможно с фебрилни гърчове), главоболие или стомашно-чревни оплаквания. Всички тези реакции към ваксинацията обикновено отшумяват след кратко време без последствия.
Рядко, като реакция на ваксинацията, временно се появява леко подуване на тестисите или ставни оплаквания. Последното е най-вероятно да се наблюдава при юноши и възрастни. Много рядко се появяват алергични реакции или продължително възпаление на ставите.
В няколко изолирани случая по света също е наблюдавано възпаление на мозъка. Досега обаче не е възможно да се докаже, че е предизвикано от ваксинацията.
Ако тялото реагира с температура на ваксинацията срещу паротит, фебрилен гърч може да се развие при по-малко от едно на хиляда ваксинирани бебета и малки деца. Обикновено няма други последствия.
Няма аутизъм поради MMR ваксинация!
Преди няколко години британско проучване с дванадесет участници разтревожи населението. В проучването, публикувано през 1998 г., се подозира възможна връзка между ваксинацията MMR и аутизма.
Междувременно обаче се оказа, че са публикувани съзнателно погрешни резултати – отговорният лекар и изследовател вече няма право да практикува и публикуваното изследване е напълно отменено.
Няма диабет поради ваксинация срещу заушка
В редки случаи вирусите на паротит могат да причинят възпаление на панкреаса – органът, който произвежда веществото инсулин. Ако тогава жлезата произвежда твърде малко инсулин, се развива диабет.
Поради това някои хора се страхуваха, че атенюираните вируси на ваксината също могат да възпалят органа и по този начин да причинят диабет. Към днешна дата обаче учените не са успели да установят връзка между ваксинацията срещу заушка и диабета в няколко проучвания. Все още не е доказано дори, че действителното заболяване води до диабет.
