Какво е имуносупресия?
Ако имунната система на тялото е потисната, така че тя вече не може да функционира правилно, това се нарича имуносупресия. В зависимост от степента защитните сили на организма са само отслабени или дори напълно деактивирани. Ако искате да разберете защо имуносупресията може да бъде едновременно нежелана и желателна, първо трябва да разберете как работи имунната система.
Основи на имунната система
Със специфичната имунна защита е възможна много целенасочена борба срещу патогените. Това включва така наречените В-лимфоцити – специални бели кръвни клетки, които могат да произведат специфични антитела срещу патоген при първи контакт с него – съответстващи на характерни протеини (антигени) на повърхността на нашественика.
Имуносупресията като терапия, страничен ефект или симптом
За лечение на автоимунни заболявания човек умишлено предизвиква имуносупресия в пациента, за да ограничи неправилно насоченото поведение на имунната защита. На пациентите се дават и имуносупресивни лекарства след трансплантация. Целта е имунната система да не атакува и отхвърля чуждия орган.
В допълнение, имуносупресията може да бъде симптом на различни заболявания. Два добре известни примера са рак на кръвта (левкемия) и СПИН. Докато в случай на левкемия тялото само произвежда дефектни бели кръвни клетки (левкоцити) и по този начин отслабва имунната защита, в случая на СПИН патогенът – вирусът HI – унищожава определени левкоцити. Имунната система също понякога е отслабена след голям психологически или физически стрес.
Има две основни области на приложение на изкуствено предизвиканата имуносупресия – т.е. имуносупресивна терапия: автоимунни заболявания и трансплантации на органи. В тези случаи имунната система е специално отслабена, защото иначе би навредила на пациента. Степента на намеса обаче е различна в двата случая.
Имуносупресия след трансплантация на органи
Въпреки че в този случай имунната система само си върши работата, ако не бъде потисната, това има животозастрашаващи последици за пациента. За съжаление, следователно няма друга възможност след трансплантация на орган, освен да се извърши доживотна имуносупресия. Това означава, че пациентът трябва постоянно да приема лекарства, които потискат имунните реакции.
Имуносупресия при автоимунни заболявания
- Ревматоиден артрит
- Болести на съединителната тъкан (колагенози: дерматомиозит/полимиозит, системен лупус еритематозус)
- Съдови възпаления (васкулити)
- Хронични възпалителни заболявания на червата (болест на Crohn, улцерозен колит)
- автоимунно възпаление на черния дроб (автоимунен хепатит)
- белодробна фиброза, саркоидоза
- множествена склероза (МС)
- Миастения гравис
- възпаление на бъбречните телца (гломерулонефрит) – форма на възпаление на бъбреците
Какво правите, ако имате имуносупресия?
- Индукционна фаза: В началото лекарят прилага висока доза лекарство, за да постигне възможно най-бързо високи концентрации на активното вещество в кръвта (индукция). Обикновено за тази цел се комбинират три или четири различни имуносупресивни лекарства (тройна или четворна терапия).
Повечето автоимунни заболявания протичат при рецидиви. По време на такъв възпалителен епизод е необходима особено силна намеса (индукционна терапия). Във фазите на ремисия, в които заболяването е „спящо” до известна степен, имунната система обикновено се потиска със значително по-леки средства (поддържаща терапия). Целта е да се предотврати или поне да се забави нов възпалителен епизод.
Лекарства за имуносупресия (имуносупресори)
Инхибитор на калциневрин
Калциневринът е ензим, който се среща в различни телесни клетки, включително определени клетки на имунната система. Там той е важен за предаването на сигнала. Инхибиторите на калциневрин предотвратяват предаването на този сигнал и по този начин активирането на имунната система. Калциневриновите инхибитори, които са особено често използвани за имуносупресия, са циклоспорин и такролимус.
Инхибитори на клетъчното делене
В зависимост от целта, инхибиторите на клетъчното делене се разделят на цитостатици (като азатиоприн, микофенолова киселина = MPA и микофенолат мофетил = MMF) и mTOR инхибитори (като еверолимус и сиролимус).
Антитела
Изкуствено произведени антитела също се използват за имуносупресия (напр. инфликсимаб, адалимумаб, ритуксимаб). Те спадат към така наречените биологични – това са биотехнологично произведени лекарства.
Тъй като биологичните препарати инхибират особено силно имунната система, те не трябва да се прилагат в определени ситуации (напр. по време на бременност или в случай на остра или хронична инфекция).
Глюкокортикоиди ("кортизон")
Какви са рисковете от имуносупресията?
Терапевтичната имуносупресия е в известен смисъл уловка-22 ситуация. От една страна, имунната система трябва да бъде потисната, защото в противен случай може да причини увреждане (например след трансплантация на органи). От друга страна, всяко човешко същество се нуждае от функциониращи защитни механизми, за да може да се защити например от патогени. В допълнение, използваните лекарства имат широк спектър от странични ефекти.
Повишена чувствителност към инфекции и тумори
Пациентите с продължителна имуносупресия също имат повишен риск от развитие на рак. Тъй като отслабената имунна система вече не разпознава и унищожава адекватно дегенериралите клетки, злокачествените новообразувания се развиват по-често, отколкото при здрави хора. Поради това засегнатите трябва редовно да се изследват за определени тумори (туморен скрининг).
Токсичен ефект върху тъканите (токсичност)
Увреждане на костния мозък (миелосупресия).
Костният мозък също често е атакуван от имуносупресия. В резултат на това се нарушава образуването на кръвни клетки (червени и бели кръвни клетки, както и тромбоцити). Възможните последици са повишена чувствителност към инфекции, анемия и повишена склонност към кървене.
Повишаване на нивата на мазнини и захар в кръвта
Друг страничен ефект на много имуносупресори (особено стероиди) е повишените нива на кръвната захар. Може дори да се развие захарен диабет, който лекарят трябва редовно да наблюдава и лекува.
Остеопороза и високо кръвно налягане
Стомашно-чревни проблеми
Някои имуносупресори се понасят лошо от стомашно-чревния тракт. Например микофенолат мофетил или азатиоприн могат да причинят гадене, повръщане или диария непосредствено след приемането им. Тези странични ефекти могат да окажат значително влияние върху качеството на живот на индивида. Ако подобни проблеми възникнат в резултат на прием на имуносупресори, трябва да се консултирате с лекуващия си лекар.
Какво трябва да знам, когато приемам имуносупресори?
Непосредствено след трансплантация се прилагат имуносупресори във високи дози. През това време имунната система е много уязвима, така че контактът с микроби трябва да се предотврати, доколкото е възможно. Поради това пациентите с прясна трансплантация са изолирани и носят предпазител за уста. Посетителите трябва да са здрави, дори лека настинка може да представлява опасност за трансплантирания.
Потърсете незабавно медицинска помощ, ако следните предупредителни признаци се появят малко след трансплантация на орган:
- Треска или други признаци на инфекция (слабост, умора, кашлица, усещане за парене при уриниране)
- болка в областта на трансплантирания орган
- намалено или повишено отделяне на урина
- Качване на тегло
- диария или кървави изпражнения
