Кратък преглед
- Причини и рискови фактори: генни дефекти, ефекти върху бебето по време на бременност или раждане, ушни инфекции, някои лекарства
- Симптоми: Липса на реакция към звуци, при деца липса на развитие на речта.
- Диагностика: ear mirroring, Weber and Rinne test, звукова прагова аудиометрия, говорна аудиометрия, аудиометрия на мозъчния ствол и др.
- Лечение: помощни средства като слухови апарати за загуба на слуха, протеза на вътрешното ухо (кохлеарен имплант) за глухота
- Протичане и прогноза: глухотата не може да бъде обърната; последващото увреждане на глухота може да бъде ограничено чрез лечение
- Профилактика: избягването на алкохол, никотин, наркотици и лекарства по време на бременност намалява риска от глухота при детето
Какво е глухота?
Глухите хора не са непременно и неми. Има обаче глухонеми, както има и глухи и слепи. С тях комуникацията е силно ограничена.
Анатомия и физиология на ухото
Ухото може да бъде разделено на три части: външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо.
Външното ухо се състои от ушна мида и външен слухов канал, през който звуковите вълни достигат до средното ухо (въздушна проводимост).
Преходът към средното ухо се образува от тъпанчето, което е пряко свързано с така наречения малеус. Чукът, заедно с две други малки кости, инкус (наковалня) и стреме (стреме), образуват така наречените слухови костици. Те провеждат звука от тъпанчето през средното ухо до вътрешното ухо, където се намира слуховото възприятие.
Звукът се регистрира в кохлеята, предава се в мозъка чрез слуховия нерв и се обработва там. Всеки етап от слуховото възприятие и обработка е податлив на смущения, които в тежки случаи водят до глухота.
С увреден слух или глух?
Загубата на слуха се определя като нарушено слухово възприятие, докато глухотата се определя като пълна загуба на слухово възприятие. Разграничението може да се определи обективно с тест за слуха, наречен тонална прагова аудиометрия: Това определя загубата на слуха в така наречената основна област на речта. Основният говорен диапазон е честотният диапазон, в който се среща повечето човешка реч. Загуба на слуха от 100 децибела или повече в основния говорен диапазон отговаря на определението за глухота.
Какви са причините за глухота?
Нарушение на звукопроводимостта е, когато звукът, пристигащ през външния слухов канал, не се предава нормално през средното ухо към вътрешното ухо. Причината обикновено е увреждане на звукоусилващите осикули в средното ухо. Такова разстройство е вродено при някои хора; при други се развива по време на живота.
Въпреки че нарушението на звукопроводимостта е възможна причина за загуба на слуха, то не може да бъде единствената причина за глухота. Това е така, защото звукът може да се възприеме дори без да се предава по въздуха (въздушна проводимост), тъй като малка част от него достига и до вътрешното ухо през костите на черепа (костна проводимост).
Психогенно увреждане на слуха: В редки случаи психиатричните разстройства водят до глухота. Психологическият стрес нарушава слуховото усещане при някои хора – дори без видимо увреждане на ушите. Обективните изследвания на слуха могат да се използват, за да се прецени дали акустичните сигнали все още достигат до мозъка на пациента.
Вродена глухота
Има генетично обусловени нарушения на слуха. Една индикация за това е честата поява на глухота в семейството. Причините за генетична глухота са малформации на вътрешното ухо или мозъка.
Освен това съществува риск инфекциите на майката по време на бременност, например с рубеола, да нарушат нормалното развитие на слуха на нероденото дете и по този начин да доведат до нарушено слухово усещане и дори до глухота.
Недостигът на кислород и мозъчният кръвоизлив по време на раждане също причиняват глухота при някои деца. Например недоносените бебета, които често страдат от недостиг на кислород малко след раждането поради недостатъчна зрялост на белите дробове, имат повишен риск от загуба на слуха.
Проучванията показват, че изоставането в развитието на съзряването на слуховия път също може да доведе до загуба на слуха. В този случай слухът често се подобрява през първата година от живота. Понякога обаче дълбоката загуба на слуха или глухотата продължават.
Придобита глухота
Най-честата причина за придобита глухота е продължителна инфекция на ухото. В тежки случаи това уврежда както средното ухо (проводимост на звука), така и вътрешното ухо (усещане за звук). Инфекциите на менингите (менингит) или мозъка (енцефалит) също понякога водят до глухота.
Други причини за придобита глухота са тумори, увреждане от шум, нарушения на кръвообращението, загуба на слуха или хронични заболявания на ухото като отосклероза. По-рядко промишлени замърсители (например въглероден окис) и наранявания също водят до глухота.
Как се проявява глухотата?
Прави се разлика между едностранна и двустранна глухота. Някои хора са глухи по рождение. В други случаи глухотата се развива постепенно или възниква внезапно, например в резултат на злополука.
Едностранна глухота
При едностранната глухота слухът не е напълно увреден, но обикновено е значително увреден. Други хора често забелязват, че засегнатото лице реагира със закъснение или изобщо не реагира на звуци като внезапен силен удар.
Двустранна глухота
При двустранна глухота слуховото усещане е напълно загубено и следователно комуникацията чрез обмен на акустична информация като говор не е възможна. Поради тази причина развитието на речта е силно нарушено при глухите деца, особено ако глухотата съществува от раждането. Съмнението за двустранна глухота при малки деца възниква, когато те очевидно не реагират на звуци.
Поради тясното свързване на сетивата за равновесие и слуха, при глухота се появяват и пристъпи на световъртеж и гадене.
Как се диагностицира глухотата?
Специалистът по уши, нос и гърло (УНГ) е правилният човек за диагностициране на глухота. По време на интервюто за снемане на медицинска история (анамнеза) лекарят ще попита предимно за причината за съмнение за глухота, рискови фактори за нарушения на слуха и предишни аномалии.
- Детето често не реагира, когато му се говори или вика.
- Инструкциите не се следват правилно.
- Често следва „Как?“ или какво?".
- Езиковото развитие не е подходящо за възрастта.
- Разбираемостта на речта се възпрепятства от лошата артикулация.
- Когато гледа телевизия или слуша музика, детето задава особено високи нива на звука.
Тези индикации могат да се прилагат и при засегнати възрастни, въпреки че артикулацията е относително нормална при възрастни, които не са били глухи от детството.
След анамнезата следват различни прегледи и изследвания за изясняване на съмнението за глухота. Въпреки това, различните тестове за слуха обикновено позволяват изявление само за слуховата способност в комбинация. Подробното изследване на слуха и разбирането на речта също така служи за определяне на степента на увреждане на слуха или, в случай на възрастни, намаляване на способността за печелене.
Отоскопия (изследване на ухото)
Тест на Вебер и Рине
Тестовете Weber и Rinne предоставят важна информация за вида и местоположението на слуховото увреждане. Лекарят кара камертона да вибрира и държи края на камертона в различни точки около главата:
При теста на Вебер лекарят поставя камертона в центъра на главата на пациента и пита дали пациентът чува звука по-добре на едното ухо, отколкото на другото. Обикновено слухът е еднакъв и в двете уши. Но ако пациентът чува звука по-силен от едната страна (латерализация), това показва или нарушение на звукопроводимостта, или на звукоусещането.
Ако пациентът чува звука по-силен в засегнатото ухо, това показва нарушение на звукопроводимостта. Ако, от друга страна, пациентът чува звука по-силен от здравата страна, това показва нарушение на звуковото възприятие в болното ухо.
Изследване на слуха: Субективни методи
Субективните методи на тест за слушане изискват сътрудничеството на пациента. По този начин може да се провери целият път на слуховия процес.
Аудиометрия на звуковия праг
Класическият слухов тест се нарича от лекарите аудиометрия. При тоналната прагова аудиометрия чуваемостта на звуците през слушалки или слушалки с костна проводимост се използва за определяне на честотно-зависимия праг на слуха. Прагът на чуване се изразява в децибели. Той маркира долната граница на силата на звука, от която пациентите могат просто да възприемат звука.
Речева аудиометрия
Допълнение към аудиометрията на тоналния праг е речевата аудиометрия. Вместо тонове, на пациентите се пускат думи или звуци, които трябва да ги разпознаят и повторят. По този начин се тества и разбирането на речта. Това е особено важно за ежедневието и също така помага, например, за правилното регулиране на слуховите апарати.
Други прегледи
Особено при деца, други тестове за слуха се използват в допълнение към аудиометрията за проверка на слуха. Ако носенето на слушалки е отказано или не е възможно, се използват високоговорители. Въпреки че тази процедура не позволява странично изследване на ушите, тя все пак дава индикации за слуховата способност. Други специализирани процедури за тези случаи включват поведенческа аудиометрия, рефлексна аудиометрия, зрително кондициониране и условна аудиометрия при игра.
В допълнение, тестове като индекса на чувствителност с кратко нарастване (SISI) или теста на Фаулър предоставят улики за това дали причината за загубата на слуха/глухотата трябва да се търси в регистрацията на звука в кохлеята или в съседните нервни пътища (слухови път).
Изследване на слуха: обективни методи
Тимпанометрия
Тимпанометрията (импедансна аудиометрия) е много важен тест, който се използва при всяко дете със съмнение за нарушение на слуха: звуковите вълни, навлизащи в ухото, достигат до тъпанчето (тъпанчето) през външния слухов канал. Тимпанът е тънка кожа, която се движи от звуковите вълни. Това движение предизвиква движение на долните слухови костици, инициирайки каскадата на звуковото възприятие.
При тимпанометрията лекарят вкарва сонда в ухото, запечатвайки я херметично. Сондата издава звук и непрекъснато измерва съпротивлението на тъпанчето и по този начин и това на долните слухови костици. Това предоставя информация за функционалността на средното ухо.
Измерване на стапедиалния рефлекс
Скрининг за новородено
От 2009 г. всички новородени се изследват за глухота. Целта е слуховите нарушения да се открият в ранен стадий до третия месец от живота и да се започне терапия до шестия месец от живота. Следните два метода също се използват при този скрининг на новородени.
Единият е измерването на така наречените отоакустични емисии, безболезнена процедура за тестване на функцията на кохлеята. Емисиите са много тихо ехо, идващо от вътрешното ухо. Външните космени клетки във вътрешното ухо излъчват това ехо в отговор на входяща звукова вълна.
За целта на пациента се поставят слушалки, които издават тон. Електродите, прикрепени към скалпа, след това измерват формата на електрическото възбуждане и времето между тона и електрическия отговор в нервите и мозъка.
Допълнителни изследвания при глухота
Особено в случаите на внезапна глухота, лекарят търси конкретни причини, като чужд предмет, блокиращ ушния канал, тежки инфекции и употребата на определени лекарства.
Техниките за изобразяване се използват, ако пациентът получи кохлеарен имплант или ако се подозира рак или малформация като причина за глухотата. Магнитен резонанс (MRI) или компютърна томография (CT) се използват за получаване на детайлни изображения съответно на мозъка или ухото.
Може да са необходими допълнителни прегледи в случаи на глухота, като прегледи от офталмолог или невролог. В определени случаи, особено в случай на генетични причини или фамилна глухота, се извършва човешко генетично консултиране. Човешките генетици са специалисти в анализирането на генетична информация и болести.
Как се лекува глухота?
В повечето случаи глухотата не може да бъде обърната. Съществуват обаче много методи за преодоляване на повредените зони на сложната слухова система и по този начин в крайна сметка да се направи възможно чуването.
Видът на лечението зависи от това дали има пълна глухота или някакъв остатъчен слух. В последния случай може да е възможно използването на слухови апарати.
Как протича глухотата?
В зависимост от причината за увреждането на слуха, то или остава със същата тежест, или се увеличава с времето. Загубата на слуха понякога се развива в глухота с течение на времето. Ето защо е важно да се разпознае и лекува такова прогресивно влошаване на слуха на ранен етап.
По правило съществуващата глухота не може да бъде обърната. Съвременните процедури като протезата на вътрешното ухо обаче помагат да се избегнат последващи щети, причинени от глухота. Тези последващи увреждания на глухотата включват развитие на нарушено разбиране на речта, както и нарушения в развитието в емоционалните и психосоциалните области.
Може ли да се предотврати глухотата?
Препоръчително е възрастните да се грижат за слуха си, като например избягват силния шум и приемат лекарства, които увреждат слуха.
