Какво представлява слюнката?
Слюнката е секретът без мирис и вкус на слюнчените жлези в устната кухина. Произвежда се главно от три големи жлези: двустранната паротидна жлеза (паротидна жлеза), подмандибуларната жлеза (подчелюстна жлеза) и подезичната жлеза (сублингвална жлеза).
Освен това има множество малки слюнчени жлези в букалната, палатиналната и фарингеалната лигавица и в основата на езика.
Състав на слюнката
Тялото произвежда около 0.5 до 1.5 литра слюнка на ден. Съставът на секрецията зависи от произвеждащата жлеза:
- Паротидната жлеза произвежда "разредена слюнка", тънък секрет с ниско съдържание на протеини, който съставлява около една четвърт от общата слюнка.
- Мандибуларната слюнчена жлеза произвежда бистра, богата на протеини и слабо нишковидна „смазваща слюнка“, която представлява около две трети от количеството слюнка, произвеждано ежедневно.
Един литър слюнка съдържа общо около 1.4 до 1.6 грама протеин като слуз (муцин) под формата на мукопротеини (протеини със съдържание на въглехидрати). Муцините образуват слузния филм върху стената на устната кухина (както и на хранопровода, стомаха и червата).
В слюнката се намират също амоняк, пикочна киселина и урея, малко фолиева киселина и витамин С. Присъстват и електролити като натрий и калий.
Друг ензим в слюнката е липазата, която разгражда мазнините и се секретира от езиковите жлези. Този ензим е от особено значение за кърмачетата, по-специално за смилането на мазнините, съдържащи се в кърмата. Тази млечна мазнина покрива голяма част от енергийните нужди на бебетата.
Секреция на слюнка
Секрецията на слюнка се предизвиква рефлекторно от химическо дразнене на устната лигавица (контакт с храна) и от механични стимули (дъвчене). Обонятелни и вкусови стимули (като добра миризма на печено или лимон), пристъпи на глад и психогенни фактори също предизвикват слюнчен поток.
Когато спим или сме дехидратирани, се отделя малко слюнка.
Каква е функцията на слюнката?
Слюнката има няколко функции:
- Той е разтворител на хранителни вещества, които могат да бъдат разпознати само в разтворена форма от вкусовите рецептори на езика.
- Съдържа храносмилателни ензими като липаза, разграждаща мазнините, и ⍺-амилаза, разграждаща въглехидратите.
- Други съдържащи се ензими са лизозим и пероксидаза. Лизозимът може да разцепи стенните компоненти на бактериите; пероксидазата има неспецифични антибактериални и антивирусни свойства.
- Слюнката също съдържа имуноглобулин А (IgA): този тип антитела могат да предотвратят патогените.
- Слюнката овлажнява устната кухина, което е важно за ясното произношение.
- Поддържа устата чиста чрез непрекъснато изплакване на устната кухина и зъбите.
Какви проблеми, свързани със слюнката, могат да възникнат?
Острият паротит се причинява от вируси или бактерии. Например вирусът на паротит е често срещана причина за болезнено подути паротидни жлези. Паротитът обаче може да рецидивира отново и отново, т.е. може да бъде хронично рецидивиращ. В този случай причината все още не е окончателно изяснена.
Ако съставът на слюнката се промени, например в резултат на заболяване или прием на лекарства, може да се образува слюнчен камък – твърд конкремент, съставен от компоненти на секрета на жлезата. Слюнчените камъни могат да блокират отделителния канал на слюнчената жлеза, причинявайки подуване на жлезата.
Слюнчените кисти може да са вродени увеличения на жлезите или да са резултат от натрупване на слюнка поради камък.