Венозни срещу артериални
Артериите пренасят кръвта от сърцето, а вените - към сърцето. Пропорцията на двата вида съдове в кръвоносната система е много различна: в сравнение с вените, които съставляват по-голямата част от кръвоносните съдове с около 75 процента, артериите са по-малко от около 20 процента (капилярите пет процента). Те са разпространени в цялото тяло и обикновено се намират в близост до вените.
Венозната кръв често се отъждествява с бедна на кислород кръв, а артериалната - с богата на кислород. Това обаче не е правилно: вярно е, че повечето артерии транспортират богата на кислород кръв, а повечето вени транспортират бедна на кислород кръв. Белодробните артерии пренасят деоксигенирана кръв от сърцето към белите дробове, където тя абсорбира нов кислород от въздуха, който дишаме. Вече богатата на кислород кръв се връща обратно към сърцето през белодробните вени.
Артерии: структура
Диаметърът на артериите варира от 20 микрометра (µm) за артериолите (най-малките артериални съдове) до три сантиметра за аортата (най-големият кръвоносен съд в тялото). Стената на всички артерии се състои от класическите три слоя: Intima, Media, Adventitia.
Стената на артерията се характеризира преди всичко с дебел среден слой, който е слабо изразен във вените. Средата съдържа гладка мускулатура и/или еластична съединителна тъкан. Съотношението на тези два компонента варира, така че могат да се разграничат еластичен и мускулен тип артерия (в допълнение към преходните форми между двете):
Артериите от еластичен тип съдържат особено голям брой еластични влакна в средата. Този тип съдове включва преди всичко големите съдове близо до сърцето, тъй като те са особено изложени на високите колебания на налягането между свиването (систола) и отпускането (диастола) на сърдечния мускул и трябва да ги компенсират. Стената на артериите от мускулен тип, от друга страна, има среден слой с много повече гладки мускули. Такива съдове се намират главно в органите. Те могат да контролират кръвоснабдяването чрез мускулите в стените си.
Различни артерии с един поглед
Важни артерии в тялото са
- Аорта (главна артерия)
- Белодробна артерия (белодробна артерия)
- брахиоцефална артерия (брахиоцефален ствол)
- Каротидна артерия (arteria carotis communis)
- Подключична артерия (субклавиална артерия)
- Чернодробно-стомашна артерия (truncus coeliacus)
- Мезентериална артерия (Arteria mesenterica)
- Бъбречна артерия (arteria renalis)
- Обща илиачна артерия (Arteria iliaca communis)
- Артерия на горната част на ръката (брахиална артерия)
Специални артерии по отношение на тяхната форма или функция са
- Бариерна артерия: може да прекъсне кръвоснабдяването чрез мускулна контракция в стената й (бронхи, пенис, клитор)
- Спирална артерия (Arteria helicina): силно извита, може да се удължи, ако е необходимо (в пениса по време на ерекция)
- Съпътстваща артерия (vas collaterale): Вторичен съд на артерия; служи като алтернативен път, ако тази главна артерия е блокирана (байпас или колатерална циркулация)
- Крайна артерия: без колатерално кръвообращение
артериолите
Необходими са по-фини съдове за снабдяване на цялото тяло с достатъчно кислород. Следователно артериите се разклоняват на по-малки съдове, артериолите, които след това се разделят по-нататък в капилярите. След това капилярната мрежа образува прехода към венозната система.
Диаметърът на артериолите варира между 20 и 100 микрометра (µm). Стената на артериолите има малко гладки мускули (тънка среда) и, при 40 до 75 mmHg, малко по-ниско налягане от по-големите артерии. Тези фини червени съдове са ясно видими в бялата склера на очите.
Заболявания на артериите
Артериалните съдови заболявания обикновено са оклузивни заболявания, произтичащи от напреднала атеросклероза: отлаганията и възпалението по вътрешните стени могат да стеснят съда (стеноза) или дори да го блокират напълно, като по този начин влошат доставката на кислород (както в случай на инсулт или инфаркт).
Това може да се случи и защото кръвни съсиреци могат лесно да се образуват върху артериосклеротично променени съдови стени, които могат да блокират съд in situ (тромбоза) или – след като бъдат отнесени от кръвния поток – другаде в тялото (емболия).
Рисковите фактори за артериосклероза и нейните вторични заболявания включват затлъстяване, липса на движение, високо кръвно налягане, тютюнопушене и високи нива на липидите в кръвта.
Анормално торбовидно или вретеновидно разширение на артерия се нарича аневризма. Може да се спука внезапно, което може да бъде животозастрашаващо (напр. ако се спука коремната аорта).
