Кратък преглед
- Описание: Дълбочинно психологически метод за лечение на психични проблеми, базиран на психологическата концепция на Зигмунд Фройд
- Приложение: Психични заболявания, обработка на стресови преживявания, разрешаване на психични конфликти, по-нататъшно развитие на личността
- Процедура: Диалог между терапевт и пациент, аналитична рефлексия върху житейския път
- Рискове: Дълги и трудоемки, много болезнени преживявания също се обработват, които трябва да бъдат усвоени от терапевта, необходима е много лична инициатива
Какво е психоанализа?
Психоанализата е психотерапевтичен метод за лечение на психични проблеми и разстройства. Използва се и за изследване и развитие на собствената личност.
Психоанализата се счита за оригиналната форма на психотерапевтично лечение. От развитието си в края на 19 век е доразвиван многократно. Днес той принадлежи към дълбочинните психологически методи наред с други форми на терапия.
Продължителни конфликти от детството
Психоанализата може да бъде проследена до виенския невролог Зигмунд Фройд. Фройд приема, че психичните проблеми възникват от несъзнателни конфликти, които датират от детството. Според Фройд симптомите на психичното заболяване са израз на потиснати, болезнени спомени.
Това разбиране за болестта и лечението е един от съществените елементи на психоанализата. За разлика от поведенческата терапия, чийто подход се основава на преживяване тук и сега, фокусът на психоанализата е повече върху разкриването на конфликти.
Основни принципи на психоанализата
В основата на психоаналитичните техники винаги е разговорът между терапевт и пациент. Пациентът отразява своя житейски път и по този начин може да идентифицира несъзнавани конфликти от миналото. Вътрешни конфликти, които човекът не осъзнава, могат да причинят психологическо страдание.
Ако нуждите на едно дете – например от сигурност – не са удовлетворени в достатъчна степен от родителите, детето страда. Като потиска нуждата и се учи да се справя без желаната сигурност, може да облекчи страданието.
Този несъзнателен конфликт обаче може да причини проблеми по-късно в живота, например когато човекът не е в състояние да приеме близостта и сигурността дори в партньорство. Нуждата все още е налице, но страхът от отхвърляне може да попречи. В резултат на това могат да се появят психологически симптоми, които изразяват емоционалната болка.
Психоанализата може да се проведе в индивидуална среда, но също и в група като групов анализ.
Психоанализата се развива непрекъснато след Фройд. Не само бяха добавени нови концепции, но се появиха концепции за лечение на специфични клинични картини, които надхвърлят идеите на Фройд.
Зигмунд Фройд и психоанализата
За по-добро разбиране на психоанализата е необходимо известно познаване на теориите на Фройд. Те формират важна основа на психоанализата. Ето селекция от значими теории.
Структурният модел на психиката: идентификаторът, егото и суперегото.
Фройд структурира психиката на три части.
Идентификационният номер
Фройд нарича несъзнаваната част, която включва нужди и нагони, като „идентификатор“. Идентификацията съществува от раждането и изисква незабавно удовлетворение. Едно бебе, което е гладно, веднага започва да плаче, ако гладът не е задоволен. Част от личността се определя от „ID“. Идентификацията функционира на принципа на удоволствието и не се интересува от социалните норми.
Суперегото
„Суперегото“ представлява противоположността на id. Като морален авторитет суперегото представлява ценностите на обществото. Често става дума и за заповеди или забрани, които човек е наследил от родителите си. Нормите на суперегото са отчасти съзнателни и отчасти несъзнателни.
Между идентификацията и суперегото стои „аз” като посредник. Егото се формира в детството. Съдържа осъзнаването на себе си и реалността. Егото посредничи между либидните импулси на ID и моралните изисквания на суперегото.
Фройд приема, че психичните проблеми са резултат от ранни конфликти между тези различни части на психиката. Неговата цел беше пациентът да се запознае с различните части и след това да може да поеме отговорност за собствения си живот.
Топографският модел
Фройд разграничава несъзнаваното, предсъзнателното и съзнателното.
- Несъзнаваното често включва неприятни спомени или дори желания, които човекът не иска да си позволи.
- Предсъзнателното са спомени, които човекът може да осъзнае, ако им обърне внимание.
- Съзнателните са мислите, които човек в момента осъзнава и обработва.
В психоаналитичната терапия тези разделения на съзнанието играят важна роля. В заплашителни или болезнени ситуации може да бъде жизненоважно за оцеляването да не изпитвате чувства или мисли съзнателно. Важен защитен механизъм е репресията. Неприятните чувства или пориви могат да бъдат потиснати, за да ни защитят.
Психоанализа за развитие на личността
Според насоките за психотерапия класическата психоанализа не се счита за форма на терапия, а по-скоро за допълнително обучение на личността. Това е така, защото психоанализата няма ясни лечебни цели, които да бъдат постигнати. Анализаторът и пациентът изследват историята на живота на пациента. В сесиите се работи по темите, които се разкриват.
По-нататъшно развитие на психоанализата
Различни методи впоследствие са се развили от психоанализата, включително аналитична психотерапия и психотерапия, базирана на дълбинна психология.
Кога се прави психоанализа?
Психоанализата може да помогне на хората да разпознаят и разберат своите несъзнателни мотиви и модели на поведение. Когато настоящите житейски ситуации причиняват страдание и психологически симптоми, погледът зад кулисите може да бъде полезен.
Мотивацията и желанието на пациента са важни за успеха на психотерапията. Психотерапевтът не дава съвети и конкретни указания. Пациентът е предизвикан да размишлява върху себе си.
Какво прави човек по време на психоанализа?
В класическата обстановка на психоанализата пациентът лежи на кушетка, а терапевтът седи зад кушетката, така че пациентът да не го вижда. Това позициониране показва, че терапевтът поема доста резервирана роля, която има за цел да помогне на пациента да говори без задръжки. Пациентът не се влияе от изражението на лицето на терапевта и трябва да се концентрира върху вътрешните си процеси без разсейване.
В съвременната психоанализа терапевтът играе по-активна роля. Връзката между пациента и терапевта е важен инструмент на психоанализата. В контакта терапевтът може да разпознае релационни модели на пациента. По този начин в психоаналитичните процедури също се създава връзка с тук и сега и текущите проблеми.
Свободна асоциация
Централна техника в психоанализата е свободната асоциация. Терапевтът моли пациента да каже всичко, което му минава през ума. След това терапевтът предлага какво несъзнателно съдържание се крие зад асоциациите. Добре известен психоаналитичен тест, предназначен да стимулира асоциирането, е така нареченият тест на Роршах. Терапевтът показва на пациента модели на мастилено петно. В зависимост от това, което пациентът разпознава в модела, терапевтът прави изявления относно личността на пациента.
Прехвърляне
Ако това желание не е изпълнено, той се опитва да получи тази обич от другите, в случая от терапевта. Терапевтът трябва да разпознае този трансфер и да го предаде на пациента. Това също е метод за разкриване на несъзнателни конфликти.
Психоанализата е силно загрижена за отделната личност. Анализаторът също участва в процеса като индивид. Въпреки това, той не трябва да губи обективния поглед и трябва да може да се справи с често сложните чувства на пациента, които възникват.
Защото терапевтът също има несъзнателни части в себе си. Следователно може да се случи терапевтът да развие, например, неприязън или също привързаност към пациента по време на терапевтичния процес. В психоанализата това явление се нарича контрапренос. За разпознаване на подобни процеси е необходима добра саморефлексия на терапевта. Поради тази причина, преди да бъде допуснат да практикува професията си, терапевтът трябва сам да се подложи на психоанализа.
Продължителност на психоанализата
Какви са рисковете от психоанализата?
Психоанализата се различава от другите психотерапии преди всичко по това, че отнема много време. Хората, на които им е трудно да се включат в по-дългосрочен процес, могат да се разочароват и да се откажат от психотерапията рано. Тази форма на терапия също изисква известна готовност да се погледне историята на живота и да се разсъждава. Бързите решения и съвети не са част от психоанализата, но позволяват по-дълбоко разбиране на себе си.
Психоанализа: Критика
Класическата психоанализа се основава на теориите на Фройд. Тези теории понякога са силно оспорени в наши дни. Има критики към теориите на Фройд главно защото не могат да бъдат научно тествани. Например, твърдението, че има идентификатор, его и суперего, не може нито да бъде доказано, нито опровергано.
Второ, идеите на Фройд са повлияни от духа на времето. По негово време темата за сексуалността е силно табу. Със своята теория за мотивацията той наруши това табу и оцени сексуалността като решаващ стимул в живота. Теорията на Фройд е особено критикувана заради силния акцент върху сексуалните нужди, които според Фройд вече влияят върху действията в детството.
Класическата психоанализа според Фройд обаче почти не се прилага в днешно време. Психоанализата се разви и адаптира своите методи и техники. След като психоанализата беше критикувана дълго време, сега проучванията показват, че тази форма на терапия постига добри ефекти в дългосрочен план.
Какво трябва да имам предвид след сеанс на психоанализа?
Сесиите по психоанализа често са много емоционално взискателни за пациента. Например, може да изплуват болезнени спомени от миналото. Затова е препоръчително да не се хвърляте в стреса на ежедневието веднага след това, а да отделите време за обработка.
Ако се появят тревоги към края на психоанализата, те трябва да бъдат съобщени на терапевта. Тъй като аналитичните терапии продължават за дълъг период от време, много пациенти се чувстват оставени сами в края на психоанализата и им липсва техният терапевт.
Много често има и страх от рецидив. Тези притеснения и съмнения в себе си трябва да бъдат обсъдени навреме. Може да е препоръчително психоанализата постепенно да се прекрати и сесиите да се провеждат на все по-дълги интервали.
