Кратък преглед
- Симптоми: В зависимост от вида на перитонита, коремна болка, твърда напрегната коремна стена, раздут корем, евентуално повишена температура, в някои случаи само няколко симптома.
- Курс и прогноза: Сериозно до животозастрашаващо заболяване, курсът зависи от причината, здравословното състояние на пациента и навременното лечение, обикновено фатално без лечение
- Причини и рискови фактори: Бактериална инфекция на коремната кухина при първичен перитонит, често съпътстващ чернодробно заболяване (напр. цироза) или бъбречна дисфункция, при вторичен перитонит, причинен от заболяване на други коремни органи, напр. холецистит, дивертикулит или апендицит
- Лечение: В зависимост от причината за перитонит, антибиотици, при вторичен перитонит терапия на причинителите (напр. операция при апендицит).
- Профилактика: Хората с тежко чернодробно заболяване (напр. цироза) и/или асцит, както и тези, които вече са имали първичен перитонит, получават профилактични антибиотици; в противен случай не се предприемат общи превантивни мерки.
Какви са симптомите?
Симптомите на перитонит зависят, наред с други неща, от вида на перитонита.
Първичен перитонит: симптоми
Вторичен перитонит: симптоми
Ако остър перитонит се развие в резултат на друго възпаление в корема, силната коремна болка е чест симптом на перитонит. Ако лекарят палпира корема, той или тя обикновено забелязва, че пациентът рефлексивно напряга коремните мускули и че коремната стена често се усеща твърда като дъска. Болните се чувстват зле, вдигат температура и често лежат в леглото с изпънати крака.
В зависимост от това къде се намира първоначалният фокус на възпалението, симптомите първоначално се откриват локално и по-късно се разпространяват дифузно по корема. Патогени като хламидия или гонокок понякога причиняват перитонит при жените, причинявайки симптоми като болка в долната част на корема. В този случай възпалението е ограничено до тазовата кухина. Тогава лекарите говорят за пелвеоперитонит.
Симптоми на перитонит при перитонеална диализа (CAPD)
Перитонит: ход и прогноза
Протичането на перитонит зависи от вида на перитонита и други здравословни фактори на пациента. В много случаи спонтанният бактериален перитонит се излекува с правилна и най-важното навременна антибиотична терапия. Лица, които са имали първичен перитонит преди, имат по-висок риск от рецидив на перитонит. Поради това лекарите обикновено препоръчват превантивна антибиотична терапия след заболяването.
Протичането на първичния перитонит зависи от няколко рискови фактора, включително:
- Напреднала възраст на пациента
- Необходимост от интензивно лечение
- Придобит в болница спонтанен бактериален перитонит
- Чернодробна цироза с висока степен на тежест
- Високо ниво на бъбреците (креатинин)
- Високо ниво на продукта от разграждането на кръвта билирубин (жълт жлъчен пигмент)
- Липса на регресия на инфекцията
- Бактериите се измиват в кръвта (бактериемия)
По принцип прогнозата на пациент с увреждане на черния дроб и асцит е по-лоша, когато възникне спонтанен бактериален перитонит. Причината вероятно е, че тялото вече е отслабено от съществуващото заболяване. Болничната смъртност тогава е между десет и 50 процента, когато перитонитът се появи за първи път.
Прогнозата на вторичния перитонит зависи до голяма степен от основното заболяване и успешното му лечение.
Причини и рискови фактори
Когато се разглеждат причините за перитонит, е важно да се вземат предвид два фактора: първо, причините за възпалителното събитие в перитонеума и второ, основните предшестващи състояния.
Причинителят на перитонит
Рисков фактор възпаление в корема
Острият апендицит е една от най-честите причини за перитонит в долната част на корема. Освободените микроби атакуват перитонеума и предизвикват възпалителни реакции.
Понякога малките издатини на чревната стена, така наречените дивертикули (дивертикулит), се възпаляват и причиняват перитонит в по-нататъшния си ход.
В горната част на корема рискът от перитонит се увеличава при възпален жлъчен мехур (холецистит). Същото важи и за възпаление на стомаха (например, ако стомашна язва е пробита) или панкреаса. Патогените се предават в перитонеума чрез кръвта или лимфната система.
Перитонитът при жените понякога възниква в резултат на инфекция с хламидии или гонококи (причинителят на гонореята). След това обаче възпалението засяга перитонеума на тазовата кухина. Лекарите също така наричат това пелвеоперитонит.
До животозастрашаващи състояния се стига при т. нар. перфорация на коремните органи. Това усложнение възниква например в резултат на апендицит или възпаление на жлъчния мехур, но също и в резултат на травматични събития като операция или външни наранявания. Понякога се разкъсва и язва (язва) на чревната стена; в резултат на това естествената бариера през чревната стена вече не съществува. В резултат на това маси от патогенни чревни бактерии се изхвърлят в коремната кухина. След това те предизвикват дифузен перитонит.
Ако стомахът, панкреасът или жлъчният мехур изтекат, без да са предшествани от възпаление, това все още води до перитонит в някои случаи. Това е така, защото стомашният сок, жлъчката и панкреатичните секрети атакуват перитонеума, предизвиквайки това, което е известно като химически перитонит.
Рисков фактор чернодробно заболяване с асцит
Рисков фактор нарушения на кръвообращението
Коремните съдове могат да се запушат от кръвен съсирек или вече да не преминават след операция в областта. Засегнатият орган вече не се кръвоснабдява правилно и се възпалява. Ако нарушението на кръвообращението засяга част от червата, тя вече не транспортира правилно съдържанието си. В допълнение, чревната стена умира и става пропусклива. Медицинската професия нарича това функционална чревна обструкция (паралитичен илеус). В резултат на това бактериите се размножават на това място и произвеждат токсини. Това в крайна сметка възпалява перитонеума и понякога води до животозастрашаващ транзитен перитонит.
Рядка причина: рак
Какво помага срещу перитонит?
Лечението на перитонит зависи преди всичко от неговия отключващ фактор.
Лечение на първичен перитонит
Спонтанният бактериален перитонит се лекува с антибиотици. Ако това е неусложнен първичен перитонит, лекарите използват антибиотици от групата на активните вещества, известни като група 3а цефалоспорини. Неусложнено в случая означава, че засегнатият няма шок, чревна непроходимост, кървене от стомашно-чревния тракт или други усложнения. В тежки случаи лекарят прилага антибиотика директно в кръвния поток на пациента чрез венозна капкова система. Това позволява на антибиотика да действа по-бързо.
При пациенти, които имат допълнителни усложнения или са алергични към гореспоменатата група активни съставки, могат да се обмислят антибиотици от групата на карбапенемите.
Лечение на вторичен перитонит.
Вторичният перитонит обикновено е придружен от лошо, понякога животозастрашаващо общо състояние на пациента. В този случай кръвното налягане се понижава и сърдечната честота се ускорява – признаци на циркулаторен шок. Следователно първата стъпка е да се стабилизира циркулацията. Почти винаги е необходимо интензивно медицинско наблюдение и грижа за пациента.
Ако хирурзите трябва да премахнат участъци от червата, те могат да вмъкнат изкуствен анус. Това се репозиционира след пълно заздравяване. В повечето случаи коремната кухина също се дренира, за да се отстрани всяка необичайна и увеличена течност.
Самият перитонит се лекува с определени антибиотици (като цефалоспорини от 3-то поколение). Пациентът остава стационарен в болницата. Това позволява да се следи успеха на терапията и да се следят жизненоважните телесни функции на пациента.
Ако вторичният перитонит се развие без органно увреждане, операцията не е необходима. Като правило тогава е достатъчно медицинско лечение с антибиотици.
Какво е перитонит?
Перитонитът се разделя на първична и вторична форма. Първичната форма възниква спонтанно поради бактерии и затова се нарича още спонтанен бактериален перитонит. Вторичната форма на перитонит, от друга страна, произлиза от други възпалителни заболявания в коремната кухина. Ако възпалението е ограничено до определена област, то се нарича локален перитонит. Ако засегне цялата коремна кухина, става дума за дифузен перитонит.
Псевдоперитонит
CAPD перитонит
Ако бъбреците на пациента почти не работят или вече не работят изобщо, обикновено се налага промиване на кръвта (диализа). Той поема задачата на бъбреците да премахва отпадъчните продукти от метаболизма от кръвта. Една специфична форма на диализа се нарича продължителна амбулаторна перитонеална диализа (CAPD), при която тялото се детоксикира през коремната кухина. При определени обстоятелства перитонеумът може да се възпали, което да доведе до CAPD перитонит. Това е опасно усложнение и най-честата причина за прекъсване на перитонеалната диализа.
Поява на перитонит
Първичният перитонит е често срещан, особено при чернодробно заболяване, свързано с асцит.
Диагностика и изследване
Диагнозата на възможен перитонит обикновено изисква спешност. Особено гнойният вторичен перитонит бързо се превръща в животозастрашаващо спешно състояние, което трябва да се лекува бързо.
Както при всяко заболяване, лекарят първо разпитва пациента за симптомите, които се появяват. Пациентът също трябва да информира лекаря за предишни операции. Същото важи и за съществуващи заболявания, например патологични промени в черния дроб и хронични възпалителни заболявания на червата като болестта на Crohn. Те благоприятстват перитонита. Но минали инфекции и заболявания също играят роля, например панкреатит или гастрит.
За да открие точната причина за перитонит, лекарят бързо ще извърши (е извършил) някои изследвания:
Кръвен тест
При цялостно изследване на кръвта лекарят проверява стойности, чиито промени показват заболяване на даден орган (като стойности на черния дроб или бъбреците). В допълнение, параметрите на възпалението могат да бъдат повишени. Определянето на кръвната захар е полезно за обмисляне на възможен псевдоперитонит.
Ултразвуково изследване
Ултразвукът дава информация, особено в случай на апендицит (разширен, липса на движение на червата, изглежда като цел). Освен това може да се открие свободна течност (асцит) или свободен въздух в корема. Така лекарят стеснява причината за перитонит.
Рентгеново изследване с контрастно вещество
Абдоминална пункция (асцитна пункция).
Това е най-важното изследване за диагностициране на първичен перитонит. Лекарят взема проба от коремната течност с куха игла, която забива в коремната стена. От една страна, получената течност веднага се изследва в лабораторията (например за преброяване на определени кръвни клетки), а от друга страна се създават т. нар. култури, които се използват за определяне на вида на бактериите, участващи в перитонит.
Компютърна томография (CT)
В някои случаи КТ може да се използва за откриване на натрупвания на гной в коремната кухина. Той също така позволява по-точно визуализиране на възможна перфорация.
Изследване на диализната течност
Ако пациентът развие перитонит поради перитонеална диализа, показването на диализната течност е показателно. В почти всички случаи тя е мътна и в нея се откриват бели кръвни клетки.
