Вторичните посоки винаги са ориентирани към основна посока (фиксиране). Те се различават помежду си със съответно различни пространствени стойности и са значими за появата на пространствения смисъл. Пренареждането на вторичните посоки винаги причинява промяна в възприятието в пространството.
Каква е вторичната посока?
Вторичното чувство за посока се дефинира като субективно усещане за посока, което се отклонява от основното усещане за посока. Вторичната посока на зрението се определя като субективна посока на зрение, която се отклонява от основната посока на зрението. Той образува линия между обект и местоположение на ретината. Той преминава през приблизителния оптичен център на окото, който всички светлинни лъчи пресичат. Има много вторични посоки, но само една основен посока. Изображението на неподвижен обект попада върху центъра на ретината, централната ямка (наричана още фовеола). Това е мястото на най-остро зрение, тъй като разделителната способност е най-добрата тук поради високия конус плътност. Това, което се изобразява на централната ямка, субективно предава усещането за директно гледане и формира пространствената стойност направо. Това е основната посока на възприятие. Възприемането на всички други обекти в зрителното поле е пространствено спрямо тази основна посока на възприятие. Задават се екстрафовеоларни стимули, които се възприемат като вторични посоки. След това изображението на обект се появява на място на ретината, различно от централната ямка. Зрителната острота е забележимо по-ниска при всички тези други места. В резултат на това обект в малката посока се вижда извън фокуса и пространствената му стойност не е права.
Функция и задача
Функцията на посоката на обезпечение е да формира пространствени стойности чрез свързване на изобразени обекти един към друг на ретината. Пространствените стойности от своя страна определят посоката, в която даден обект се възприема. Всичко, заснето на фовеолата, се възприема като право напред. Местата на ретината вдясно от фовеолата имат пространствената стойност вляво. По този начин обектите, които дразнят тези места, се възприемат като легнали вляво. Местата на ретината вляво / отгоре / под фовеолата имат пространствената стойност вдясно / отдолу / отгоре. Съответно обектите, които дразнят тези места, се възприемат като лежащи вдясно / отдолу / отгоре. Фактът, че ретината получава ареални оптични стимули и че тези стимули могат да бъдат поставени в пространствено отношение един към друг, позволява появата на пространствен смисъл. Цялостта на всички обекти, възприемани в зрителното поле, се приписва на това, което се гледа директно и по този начин на основната посока. Това се нарича относителна локализация. Той не зависи от посоката на погледа. Относителната локализация от своя страна е предпоставката за егоцентрична локализация. С помощта на тази локализация е възможно да се определи къде във външното пространство се намира разглежданият обект спрямо ориентацията на нашето тяло. Следователно възприемането на вторичните посоки и тяхното отношение към основната посока е важно за усещането за пространство и за намирането на път в пространството. Редът на външния свят или физическото пространство се отразява в субективното визуално пространство чрез относителната локализация на вторичните направления. Фовеоларната фиксация е основното изискване за този нормален ред в пространството. За да се случи това, анатомичните и функционални структури на ретината трябва да бъдат непокътнати, физиологично развитие и поддържане на основен трябва да се осигури посоката на въртене с фовеолата, а централната ямка трябва да бъде осигурена като нулева точка на двигателя на окото.
Болести и разстройства
Ако не е налице фовеоларна фиксация, като основно изискване за изразяване на пространствен смисъл, настъпва нарушение на ориентацията в пространството. Такъв е случаят с патологични промени в центъра на ретината. Макулните заболявания могат да причинят органичен централен скотом, при което фиксирането е възможно само с ретинално място, различно от фовеолата. По същия начин, в присъствието на функционален централен скотом подлежащ страбизъм (страбизъм), фиксирането вече не е възможно с мястото на най-остро зрение. За да може изобщо да се види обектът на интерес тогава, той трябва да бъде изобразен на скотомалния ръб. Ако основната посока на зрението е допълнително свързана с фовеолата и пространствените стойности на останалите точки на ретината останат ориентирани към нея, вече не е възможно засегнатото лице да погледне нещо директно, тъй като зрителната линия от обекта до центъра на ретината е нарушен. Субективно обаче само тази визуална ос има пространствената стойност право напред. Ако тази пространствена стойност се провали органично или функционално, този обект се възприема само с вторична посока. Но субективното усещане за поглед в миналото е свързано с него. За да може изобщо да погледне нещо, човек трябва да погледне покрай него. Това е ексцентрично отношение. Това корелира със забележимо намаляване на зрителната острота, тъй като разделителната способност намалява значително далеч от центъра на ретината. По този начин зрението е замъглено и егоцентричната локализация също е нарушена. Следователно става трудно да се прецени къде се намира възприеманият обект по отношение на собственото тяло. В допълнение към ексцентричната фиксация има и случай на ексцентрична фиксация, при която изображението на разглеждан обект също вече не пада върху фовеолата, а върху ексцентрична ретинална точка. Това може да се случи в началото детство страбизъм. След това основната посока на зрението се прехвърля към тази точка на ретината и относителната локализация се организира около новата основна посока на зрението. Вторичните направления са ориентирани към него и отново са свързани с него. Тази реорганизация отново е придружена от значително намаляване на зрителната острота и в повечето случаи цялото зрително поле вече не е равномерно придобито.
