Постизометрични Отдих (PIR) е физиотерапевтична техника за отпускане на рефлекторно напрегнати мускули. След травма, т.е. нараняване, но също и след операция, нашите мускули искат да защитят засегнатата област чрез повишаване на техния тонус, т.е. напрежението и чрез намаляване на способността им да се движат в засегнатата област.
Често е важно да се осигури ранна мобилизация и да се насърчи мобилността в увредената зона. За да постигнете това, Postisometric Отдих (PIR) може да отпусне хипертоничните мускули и да увеличи обхвата на движение. Техниката се основава на предположението, че след като мускулът е изометрично напрегнат, той губи тонуса си в a отдих фаза и обхватът на движение се увеличава.
Постизометричната релаксация (PIR) може да се извърши от пациента самостоятелно за определени мускулни групи. Обикновено обаче от терапевта се изисква да зададе подходящи съпротивления и команди. Техниката е особено подходяща за ранна мобилизация, когато все още има защитно напрежение. Поради изометричното напрежение могат да се изработят дори малки амплитуди на движение. Трябва да се гарантира, че изометричното мускулно напрежение се осъществява срещу съпротивление и по този начин увредената структура трябва да бъде достатъчно стабилизирана!
изпълнение
Изпълнението на постизометричната релаксация е относително просто. Пациентът винаги трябва да е в удобна изходна позиция, в която се чувства по-малко или никак болка колкото е възможно. Възпаленият мускул неизбежно ще натрупа допълнително защитно напрежение и следователно е контрапродуктивен за успеха на упражнението.
Упражнението започва от позиция, в която пациентът има текущия си край на движение, но все още не усеща такъв болка. В този момент терапевтът задава съпротивление на мускула, който трябва да бъде отпуснат, и моли пациента да се напрегне срещу съпротивлението без никакво движение. Напрежението на мускула с постоянна дължина - без движение - се нарича изометрично.
Напрежението се задържа около 5-10 секунди и след това терапевтът моли пациента да освободи напрежението и да отпусне мускула. По време на фазата на релаксация, терапевтът вече може пасивно да разширява обхвата на движение в разтягане на мускула да бъде отпуснат. Ако има противонапрежение или болка, новият обхват на движение е достигнат.
Може да се започне следваща сесия. Ако след няколко сесии не може да се разработи допълнителен обхват на движението, новопридобитата позиция трябва да се стабилизира. Ако е възможно, това се прави чрез опъване на опонента на мускула, който трябва да се детонира. Напрежението също може да бъде изометрично / концентрично чрез поставяне на съпротивление в разтягане посока или ексцентрик. Противникът се напряга и трябва да бъде изтласкан от новата позиция само много бавно - ексцентричната мускулна дейност описва бавното, контролирано удължаване на мускула.
