Перкусии: Лечение, ефекти и рискове

Перкусията е потупване на повърхността на тялото за диагностични цели. Ударните инструменти са част от физическо изследване и позволява да се правят изводи за плътност, размер и консистенция на тъканите и органите, които лежат под областта на потупване чрез различни отражения на звука.

Какво е перкусия?

Перкусията е потупване на повърхността на тялото за диагностични цели. Терминът перкусия идва от латински. Там „перкусио“ означава да ударите или да почукате. При перкусията се прави разлика между директна и индиректна перкусия. При директни перкусии пръстите се използват за перкусия директно върху кожа. Този метод е описан за първи път от Йозеф Леополд фон Ауенбругер през 1761. Първоначално за тази цел са използвани четири пръста на едната ръка. Днес обаче при директната перкусия се използва и ръбът на ръката (например за перкусия на бъбречните лагери) или ръката, свита в юмрук, например за перкусия на гръбначния стълб. В по-късно разработения метод на индиректни перкусии, a пръст на едната ръка първо се натиска върху повърхността на тялото, за да се изследва. Тогава пръст от другата ръка се потупва по този пръст, който се нарича още пръст на плесиметъра. Вместо плесиметъра пръст, може да се използва и плесиметър. Това е тънка шпатула, изработена от пластмаса или хирургическа стомана. Звукът на потупване, произведен с помощта на плесиметър, е по-силен от звука на почукване, произведен при удар с пръст на плесиметъра. И в двата случая обаче перкусиите се правят свободно от китка, с бърз и пролетен ритъм. При ударните се различават различни качества на звука. Звучен звук е силен, продължителен и кух. Хиперзвучният звук на потупване е по-силен, по-дълготраен и по-кух от звучния звук на почукване и може да се приеме като индикация за прекомерно въздушно съдържание. Приглушен звук на почукване има тенденция да звучи меко и скучно. Нарича се още a стегнат звук, защото звукът е сравним със звука, чуван при потупване на бедрото. Звукът на тимпанично почукване звучи кухо, пълноценно и тимпанично. Той показва кухини или разтегнати червеи.

Функция, ефект и цели

Перкусията може да се използва при изследване на всички органи. Перкусията на корема е насочена главно към идентифициране на натрупването на въздух или задръстванията в областта на червата. Ако пациентът страда от тежки коремна болка, първо се извършва безболезнена перкусия; в противен случай коремната кухина се разделя на четири квадранта и перкусията се извършва по един квадрант наведнъж. Обикновено звукът на потупване в корема е хипозонорен над органите. Може да е хиперзвуково до тимпанично при празни чревни сегменти. В много големи въздушни колекции се среща тежка тимпания. Ако стегнат звук се чува над кухи органи като червата, това може да означава голям тумор или фекално натрупване поради запек. Ударните инструменти също могат да се използват за определяне на размера на черен дроб. Перкусията на белите дробове може да бъде особено информативна. Тъй като белите дробове обикновено са винаги пълни с малко въздух, ударният звук произвежда звуци силно и нискочестотно. Това е звучен тропащ звук. Ако почука звук над бял дроб е хипозонор, тоест по-заглушен от звучния удар, има съмнение за белодробен тумор или инфекциозна инфилтрация на белия дроб. В случай на хиперзвуков звук, въздушни натрупвания или въздушни джобове в белите дробове или сандък кухината може да е причината. Те могат да бъдат причинени, например, от a пневмоторакс, което представлява натрупване на въздух в процепа между бял дроб и извика. А пневмоторакс води до трудности дишане и може да бъде животозастрашаващо. Ако има амортизация над бял дроб тъкан, способността за вибриране е намалена. Това може да се дължи на голямо уплътняване на тъканите или натрупване на течности в белия дроб или в процепа между белия дроб и извика. Уплътняването на тъканите може да бъде причинено от тумори. Фиброза, заболявания, които водят до съединителната тъкан ремоделиране на белодробната тъкан, също трябва да се обмисли при наличие на хипозонорно палпитация. Същото се отнася и за белодробен оток. Тук съхраняваното вода в алвеолите причинява затихването. Перкусията може да се използва и за тестване на подвижността на диафрагмата и по този начин гъвкавостта на белодробните граници. Това би било ограничено в случай на пренадут бял дроб, белодробна фиброза или неврологични дефицити. Обаче не само качеството на звука предоставя информация за състоянието на пациента здраве по време на перкусия. Ако потупването на съответните точки причинява болка, може да се предположи патология на подслушваните органи. Например, сърцебиене бъбрек местата са показателни за бъбречната таза ,, и сърцебиене кости може да е резултат от остеопороза или туморно заболяване на костите.

Рискове, странични ефекти и опасности

Перкусията е процедура с нискорисков преглед без странични ефекти и следователно е неразделна част от физикалните прегледи. По принцип има само едно възможно усложнение с перкусия и то също е изключително рядко. В случай на силно порести кости, например причинени от напреднали остеопороза или масивна костен тумор, перкутираните кости могат да се счупят. Трябва обаче да се отбележи, че вибрациите, генерирани от перкусия, могат да проникнат само около пет до седем сантиметра в дълбочина. Това означава, че основните патологични промени не могат да бъдат открити чрез перкусия. По този начин отрицателната констатация за перкусия не изключва заболяване на съответния орган. При пациенти със затлъстяване събирането на перкуторни находки е допълнително сложно. В зависимост от обиколката на тялото, вибрациите може изобщо да не достигнат до органите, така че a стегнат звукът ще се чува почти по генерализиран начин.