Налбуфин: Ефекти, употреба и рискове

Налбуфинът е аналгетично средство, което принадлежи към опиоидната група. Използва се за кратки периоди за облекчаване на умерено до остро болка и се прилага предимно като разтвор с различни нива на активна съставка. Освен това веществото се използва и в анестезия.

Какво е налбуфин?

Налбуфинът е лекарствено вещество, принадлежащо към групата на обезболяващи. Веществото е класифицирано като опиоид и има както агонистични, така и антагонистични ефекти. В допълнение към наименованието налбуфин се използват и синонимите налбуфини хидрохлорид, нубаин и налбуфин хидрохлорид. В химията се използва молекулната формула C21-H27-N-O4. Това съответства на морал маса от 357.44 g / mol. Въпреки че от фармакологична гледна точка налбуфинът принадлежи към групата на опиоиди, което включва и лекарството хероин, налбуфинът не е обект на Наркотици Действай Под търговското наименование налпаин активната съставка се предлага по редовно предписание като инжекционен разтвор. Аналгетичната сила на налбуфин е между аналгетичната сила на морфин намлява кодеин. Следователно като аналгетик се прилага за облекчаване болка в умерен до остър диапазон. Прилага се подкожно (т.е. като инжекция под кожа), интрамускулно (т.е. като инжекция в мускул) или интравенозно (т.е. като разтвор директно в вена), в зависимост от конкретния случай.

Фармакологично действие

Налбуфинът има аналгетични ефекти. Веществото действа агонистично на капа рецепторите на човек. В същото време той също е антагонистично активен при Моите рецептори. Поради този комбиниран агонистичен и антагонистичен начин на действие, налбуфинът успява да противодейства на дишането депресия иначе типично за опиоиди. Такъв депресия може да възникне например след операция, при която фентанил е бил използван за анестезия. По този начин налбуфинът може да се използва за обръщане на дихателните пътища депресия докато продължава болка притежава. Обикновено доза за възрастен със средно телесно тегло (70 kg) е между 10 и 20 mg. Това се равнява на 0.1 до 0.3 mg налбуфин на телесно тегло. Администрация може да се появи на всеки три до шест часа, като максимумът е дневен доза за възрастен, който е 20 mg. Продължителността на действие на a доза е три до шест часа (в зависимост от интензивността на болката). Начало на действието зависи от маршрута на администрация. След интравенозно администрация, което е често срещано в Европа, начало на действието е две до три минути. Мускулно или подкожно инжекции предизвикват забележим ефект върху организма само след 15 минути.

Медицинско приложение и употреба

Налбуфинът е аналгетик. Принадлежи към опиоиди. Въпреки това той не е обект на Наркотици Действа в Германия, но се отпуска по лекарско предписание като инжекционен разтвор. Препаратите, съдържащи налбуфин, се използват за лечение на умерена до силна болка. Лечението обаче е само краткосрочно. Налбуфинът не е подходящ за продължителна употреба. В зависимост от индивидуалния случай налбуфин може да се прилага интравенозно, подкожно или интрамускулно. Когато се забележи забележим ефект зависи от формата на приложение. В допълнение на болкотерапия, препарати, съдържащи веществото налбуфин също се използват в анестезия. В този контекст налбуфинът се използва за изкуствено предизвикване на коматозно състояние на нечувствителност. Това се използва за извършване на хирургични или диагностични процедури без смущения или болка.

Рискове и странични ефекти

Налбуфин не трябва да се прилага, ако съществува свръхчувствителност или нечувствителност. В тези случаи съществува противопоказание (противопоказание). В допълнение, взаимодействия може да възникне при агонисти, действащи върху µ-опиоидния рецептор. Такъв е случаят с препарати, съдържащи морфин or фентанил. Всъщност основният им ефект е почти напълно отменен от антагонистичния ефект на налбуфин. Специално внимание трябва да се прилага и при препарати, действащи на централната нервната система Към днешна дата са настъпили следните нежелани реакции при приложението на налбуфин: Виене на свят, обилно изпотяване, седация (състояние на тежка седация до пълно обездвижване или обективна нечувствителност) и развитие на сънливост (количествено нарушение на съзнанието, свързано с нарушена бдителност). В допълнение, налбуфинът може да причини повръщане, предизвиква сухо уста, олово да се главоболие, и причина сърдечни аритмии. Освен това е възможно хипер- или хипотония може да се появи.