Неврологичната латентност е времето между дразнител и стимул реакция. По този начин тя е равна по продължителност на скоростта на нервната проводимост. Освен това латентността в медицината може да означава времето между контакта с вреден агент и първите симптоми. Неврологичната латентност се удължава при демиелинизация.
Какъв е латентният период?
Неврологичната латентност е времето между дразнител и стимул реакция. По този начин тя е равна по продължителност на скоростта на нервната проводимост. Интервалът от време между възприемането на даден стимул и реакцията на стимула се нарича латентност. По този начин латентността зависи от една страна от неврологичните структури, участващи в възприемането на стимула, и от друга страна от съответния вид стимул. По този начин в неврологията латентността е основната продължителност на скоростта на проводимост в нервната система. В клиничната практика обаче терминът латентност е особено свързан с излагането на организма на вредни вещества. Тези така наречени вредни вещества се усвояват от организма. Контактът с вредното вещество е последван от клинично асимптоматичен интервал. В този контекст латентният период е времето между излагането на вредни вещества, като радиация, механично стрес или отрова и първите прояви на симптоми. Ако действащият вреден агент има микробиологичен характер и по този начин съответства например на бактерии, гъбички, паразити или вируси, вместо латентния период говорим за инкубационен период. Неврологичната дефиниция съответства на по-тясната дефиниция. Дефиницията, свързана с щетите, отговаря на действителен период на латентност само в най-широкия смисъл.
Функция и задача
Всеки тип латентност в крайна сметка е забавяне или време за реакция. Например за вредните агенти латентността се състои от времето, необходимо на организма да реагира на тях. В същия смисъл неврологичната латентност съответства на времето за реакция, необходимо на нервния канал, за да предаде стимул. Неврологичната латентност зависи не само от вида на стимула, но и от вида на проводимостта и скоростта на предаване на всички невронни структури, участващи в предаването на стимула към прицелния орган. В повечето случаи целевите органи са мускулите. The нервната система съдържа различни видове проводимост, чиито транзитни времена и структури са идеално съобразени с конкретните желани реакции на стимула. Всеки нервни влакна се състои от изолационен миелинова обвивка и диригентското съдържание. В проводимостта се провежда напрежение съгласно електродинамичните закони. Нервната мембрана е непълна като изолатор. Електролитът на нервния път има високо съпротивление в сравнение с, например, мед вени. Поради тази причина има бърз спад на напрежението по протежение на нервни влакна и по този начин нервните импулси могат да се предават само на малки разстояния. Следователно, допълнителна промяна в йонната пропускливост се инициира от зависимите от напрежението йонни канали на мембраните. Пътуването на дразнители по нервните пътища до органа за реакция, като мускул, е времето за преминаване или латентността. Латентността зависи от температурна зависимост. По този начин скоростта на нервна проводимост се увеличава с до 2 m / s на градус по Целзий. Освен това дебелината на проводимостта оказва влияние върху латентността. Дебелите аксони например предават стимули с по-висока скорост на нервна проводимост от тънките аксони. Други фактори играят роля в латентността, свързана с вредните агенти. В допълнение към вида на вредния агент, който действа, например, имунологичната конституция на индивида може да определи времето на латентност.
Заболявания и оплаквания
Неврологичната латентност се измерва като стандартна част от някои неврофизиологични изследвания. Измерването не се извършва на единично нервни влакна, но се отнася до сумата от всички отговори на влакната на даден нерв. Специален случай на измерването е времето на проводимост на двигателя. В кожа повърхностни, измерими нервни напрежения са изключително малки и склонни към грешки. Следователно, мотор нерви са стимулирани да определят латентността и лекарят да разбере работа способност от мускулната реакция и интервала между стимулация и мускулно движение. Строго погледнато, времето между стимула и мускулната реакция включва не само латентността и заедно с това времето за проводимост на нервите, но и времето за предаване до съответната мускулна група чрез крайни пластини на двигателя. Това време е около 0.8 м. При описания тип измерване времето на предаване към мускулите трябва да се извади от определеното време на предаване на двигателя, за да се получи времето на латентност. Ако латентността е патологична и по този начин забавена, причината обикновено е демиелинизация на предаващия нерви. Такова демиелинизиране е свързано или с неврологично заболяване, с механично увреждане на нервите или с отравяне. Демиелинизацията винаги се казва, че изолиращият миелин около отделните нервни влакна е влошен или показва дегенеративни прояви. В централната нервната система, причината за демиелинизация на нерви може да бъде например автоимунното заболяване множествена склероза. При това заболяване, на тялото имунната система погрешно вижда нервната тъкан на централната нервна система като опасност и атакува централни нервни тъканни участъци с автоантитела които причиняват демиелинизиране ,. За разлика от централната нервна система, ремиелинизация на демиелинизирани нервни влакна може да се случи в периферната нервна система. Демиелинизацията в периферните нерви се включва под термина невропатия. В повечето случаи такива невропатии са свързани с други заболявания и по този начин са само вторичната проява на определена първична болест. Понякога най-често невропатиите и свързаното с тях демиелинизиране на периферните нерви се наблюдават в контекста на диабет или след излагане на невротоксични вещества. Последната асоциация обяснява например защо невропатиите често се наблюдават хронично алкохол-зависими лица.
