Какво е медта?
Медта е микроелемент, важен за клетъчния метаболизъм. Освен това помага на тялото да абсорбира желязото от стомашно-чревния тракт.
Медта се абсорбира чрез храната от тънките черва. Съответните количества мед се съдържат например в ядките, месото, боба и зърнените продукти. Хората усвояват около четири милиграма от микроелемента на ден чрез диетата си. Съдържанието на мед в тялото е между 50 и 150 милиграма.
В кръвта медта се свързва с транспортния протеин албумин, който я транспортира до черния дроб. Там микроелементът може да се свърже с корулоплазмин и да се транспортира до мястото, където е необходимо. Излишната мед се екскретира главно с жлъчката и по този начин през червата, а в по-малки количества през бъбреците с урината и отчасти чрез кърмата.
Кога се определят нивата на мед?
Мед – нормални стойности
Нивото на мед може да се измери в кръвния серум. Изразява се в микрограмове на децилитър (µg/24h) или микромола на литър (µmol/l). Прилагат се следните стандартни стойности:
|
Пол или възраст |
Стандартна стойност |
|
|
Недоносени бебета |
17 – 44 µg/dl |
2.7 – 7.7 µmol/l |
|
0 да 4 месеца |
9 – 46 µg/dl |
1.4 – 7.2 µmol/l |
|
4 да 6 месеца |
25 – 110 µg/dl |
3.9 – 17.3 µmol/l |
|
7 да 12 месеца |
50 – 130 µg/dl |
7.9 – 20.5 µmol/l |
|
1 до 5 години |
80 – 150 µg/dl |
12.6 – 23.6 µmol/l |
|
6 до 9 години |
84 – 136 µg/dl |
13.2 – 21.4 µmol/l |
|
10 до 13 години |
80 – 121 µg/dl |
12.6 – 19.0 µmol/l |
|
14 до 19 години |
64 – 117 µg/dl |
10.1 – 18.4 µmol/l |
|
Жени |
74 – 122 µg/dl |
11.6 – 19.2 µmol/l |
|
хора |
79 – 131 µg/dl |
12.4 – 20.6 µmol/l |
Понякога се определя и съдържанието на мед в урината. Не се взема проста проба от урина, но урината се събира в продължение на 24 часа. След това концентрацията на мед в тази 24-часова колекция на урина се измерва в лабораторията. Нормално е 10 – 60 µg/24h или 0.16 – 0.94 µmol/24h.
Дефицит на мед в кръвта възниква в следните случаи:
- Болест на Уилсън (болест за съхранение на мед)
- Синдром на Менкес (вродено нарушение на абсорбцията на мед в червата)
- Нефротичен синдром (комбинация от различни симптоми, причинени от увреждане на бъбреците)
- Недохранване, например при изкуствено хранене (особено при новородени и кърмачета)
Диарията и стомашните спазми често придружават дефицита на мед. Симптомите на желязодефицитна анемия често се появяват допълнително, тъй като дефицитът на мед нарушава абсорбцията на желязо в червата.
Кога нивата на медта са повишени?
Твърде много мед се открива в кръвта в следните случаи:
- остро възпаление
- чернодробни заболявания
- Остър рак на кръвта (остра левкемия)
- някои форми на анемия (апластична анемия)
- тиреотоксикоза (остра, животозастрашаваща метаболитна дерайлизация, особено при хора с хипертиреоидизъм)
Ако концентрацията на мед в тялото е силно повишена, това също се нарича „отравяне с мед“.
Твърде много мед в урината показва болестта на съхранение на мед, болестта на Wilson.
Какво да направите, ако нивото на медта е повишено или намалено?
Ако нивото на медта в кръвта или урината е твърде високо или твърде ниско, лекарят ще се опита да определи причината. Това може да изисква допълнителни лабораторни изследвания и изследвания, например определяне на коерулоплазмин. Ако причината бъде открита, ще се започне подходящо лечение, ако е възможно. След това нивото на мед също може да се върне към нормалното.