Какво представлява С-пептидът?
С-пептидът се произвежда в панкреаса по време на образуването на инсулин: така наречените бета клетки произвеждат неактивния прекурсор проинсулин. За да го активира, той се разделя – на понижаващия кръвната захар хормон инсулин и С-пептид. Терминът означава свързващ пептид, тъй като той свързва градивните елементи на проинсулина.
За разлика от инсулина, С-пептидът се разгражда много по-бавно, което го прави идеално измерване на функцията на панкреаса и производството на инсулин.
Кога се определя С-пептидът?
В лабораторията нивото на С-пептида се определя главно за оценка на работата на бета-клетките на панкреаса. Ако бета клетките са в състояние да произвеждат инсулин, С-пептидът също може да бъде открит. Оценката на работата на панкреаса също е важна за планирането на терапията при диабет – т.е. при вземането на решение дали диабетикът трябва да инжектира инсулин или не.
Много рядко хипогликемията може да бъде диагностицирана като хипогликемия factitia. Това е психично заболяване, при което пациентите умишлено понижават нивата на кръвната си глюкоза с инсулин. По този начин засегнатите обикновено искат да получат повишено внимание и грижи от лекари, болници или роднини. В този конкретен случай нивата на С-пептида са нормални, докато инсулинът е твърде висок, а кръвната глюкоза е твърде ниска. Ако пациентът използва сулфонилурейни препарати за понижаване на кръвната захар, С-пептидът и инсулинът са повишени.
С-пептид – нормални стойности
По правило лабораторната стойност се измерва на гладно. Прилагат се следните нормални стойности:
|
Условия |
C-пептид: норма |
|
12-часово гладуване |
0.7 – 2.0 µg/l |
|
продължително гладуване |
< 0.7 µg/l |
|
Максимални стойности при стимулация с глюкоза или глюкагон |
2.7 – 5.7 µg/l |
Стимулирането с глюкоза или глюкагон се извършва, за да се прецени дали пациентът с диабет трябва да инжектира инсулин. Това се прави, като на пациента се даде глюкоза или глюкагон преди измерване на нивото на С-пептида.
Кога С-пептидът е нисък?
С-пептидът е естествено нисък, когато панкреасът не трябва да произвежда инсулин, т.е. нивото на кръвната захар е ниско и пациентът не е ял нищо.
Други възможни причини за понижен С-пептид са болестта на Адисон и приемането на някои лекарства (алфа-симпатикомиметици).
Кога С-пептидът е повишен?
Когато се консумира богата на въглехидрати или захар храна, панкреасът отделя инсулин и в същото време С-пептид, за да стимулира клетките на тялото да абсорбират кръвната захар. Тогава лабораторната стойност е естествено повишена.
В ранните стадии на захарен диабет тип 2 С-пептидът също е повишен. Това се дължи на факта, че при засегнатите индивиди клетките на тялото стават все по-устойчиви на инсулин, т.е. реагират малко или изобщо не реагират на неговия сигнал за усвояване на кръвната глюкоза. В отговор бета-клетките произвеждат все повече и повече инсулин и С-пептид, докато най-накрая се изтощят и производството им спре.
Много по-рядко инсулиномите са причина за повишаване на С-пептида. Други възможни причини са бъбречна слабост (бъбречна недостатъчност), метаболитен синдром и лечение с кортикостероиди.
Какво да направите, ако С-пептидът е повишен или намален?
Лечението зависи от причината за променените лабораторни стойности. Вашият лекар ще обсъди с Вас резултатите от измерването, както и по-нататъшната терапия.
Ако инсулиномът причинява повишени нива на С-пептид, той се отстранява хирургично, ако е възможно.