Чернодробна фиброза

дефиниция

Като цяло се разбира, че фиброзата е все по-голямо количество съединителната тъкан в определен орган. В случая на черен дроб, здравата, функционална чернодробна тъкан се заменя с колагенова съединителната тъкан в резултат на различни предишни заболявания. Този процес обикновено е необратим, което означава, че е загубен черен дроб тъканта не може да се регенерира след фиброза. В случаи на тежки черен дроб фиброза, това е известно и като чернодробна цироза.

Класификация

За да се определи степента на чернодробна фиброза, a биопсия първо трябва да се вземе. Тънка игла се вкарва в черния дроб под локална анестезия и ударът на тъкан се отстранява. След това това се лекува и изследва патологично.

В зависимост от степента на фиброза заболяването се разделя на различни стадии. Обща процедура е класификацията според Desmet. Тук се разграничават 5 етапа от F0 до F4.

F0 означава, че не съединителната тъкан разпространението на влакна е станало. С F4 вече се говори за силно напреднала чернодробна фиброза или дори цироза. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-лоша е прогнозата на пациента.

Чернодробната фиброза не е независима клинична картина. Това е много повече симптом, причинен от различни предишни състояния. По-нататък най-честите причини за чернодробна фиброза ще бъдат разгледани по-отблизо.

Най-честата причина за чернодробна фиброза в индустриализираните страни е прекомерната консумация на алкохол. Алкохолът се разгражда в черния дроб и накрая се екскретира под друга форма с урината. Ако черният дроб е постоянно подложен на стрес от погълнато пиене на алкохол, явлението мастен черен дроб възниква поради биохимични процеси.

Като цяло се говори за мастен черен дроб когато съхранение на мазнини може да се намери в хистологичен разрез в повече от 50% от чернодробните клетки. В ранните етапи, мастен черен дроб все още може да бъде обратим, например чрез адаптиран диета при мастен черен дроб. В късните етапи се образуват увеличен брой клетки, произвеждащи съединителна тъкан (фибробласти), които в крайна сметка причиняват чернодробна фиброза.

Тогава този процес е необратим. Освен алкохол, високите дози лекарства също могат да доведат до затлъстяване на черния дроб. Един пример би бил прекомерната консумация на стероиди хормони.

Мастният черен дроб може да бъде причинен и от метаболитни заболявания (напр диабет мелитус) или затлъстяване. След затлъстяване на черния дроб, вирусен хепатит е втората най-честа причина за чернодробна фиброза в индустриализираните страни, а в развиващите се страни е дори най-честата. Това се дължи най-вече на вируси които причиняват хронични хепатит.

Те включват форми B и C. Хепатит означава, че чернодробната тъкан е възпалена, т.е. в органа протича имунна реакция. Това е вредно за здравата тъкан, но е мярка, предприета от нашето тяло, за да се предпази от нежелани нарушители. При хроничен хепатит, т.е. възпаление на черния дроб който продължава повече от 6 месеца, тъканта е изложена на огромен стрес за дълъг период от време.

Като реакция нормалните чернодробни клетки се заменят с фибробласти, които образуват съединителна тъкан и по този начин водят до чернодробна фиброза. Ако възпалението и фиброзата продължават много години, вирусният хепатит може да доведе и до чернодробна цироза. Друга причина за фиброза на черния дроб е така нареченият конгестивен хепатит.

В този случай възниква възпалителна реакция поради кръв задръствания в съдове на черния дроб. Причината за такива кръв задръстванията могат да бъдат правилни-сърце неуспех. Това означава, че правото сърце вече не е в състояние да изпомпва нормални количества от кръв правилно.

В резултат на това кръвта се натрупва в горните органи, като черния дроб, и причинява увреждане. Задръстването означава стрес за чернодробните клетки и води до възпаление. Както е описано за вирусен хепатит, това означава повишено образуване на фибробласти, което в крайна сметка води до чернодробна фиброза.

Не само застой на кръв, но и запушване на жлъчка потокът може да бъде спусъка на чернодробната фиброза. Тази клинична картина обикновено се нарича холестаза. Причината за холестазата може да бъде камъни в жлъчката или възпаление.

Виден пример би бил първичният склерозиращ холангит. Тази клинична картина означава и стрес за чернодробните клетки, които реагират с фиброза. Често вроден е така нареченият автоимунен хепатит.

Тук се формира самото тяло антитела срещу чернодробните клетки. В резултат на имунна реакция се получава възпаление на черния дроб настъпва, което често протича в хроничен ход. Автоимунният хепатит в много случаи е свързан с други автоимунни заболявания, но може да се появи и самостоятелно. Това беше само селекция от заболявания, които причиняват чернодробна фиброза. Като цяло може да се каже, че фиброзата винаги е отговор на стрес върху чернодробните клетки, независимо дали е причинен от токсин като алкохол или от хепатит, какъвто е случаят с хепатита вирусна инфекция.