Включително телесно заболяване, вирус на слюнчените жлезиCytomegaly е инфекциозно заболяване, причинено от специфичен вирус, а именно Human Herpesvirus 5 (също „Human Цитомегаловирус“). Цитомегалията се среща в световен мащаб само при хората. В западните индустриални държави вирусът (цитомегалия) може да бъде открит при около 40% от възрастните, а в развиващите се страни инфекцията е дори по-голяма при почти 100%.
Повечето хора се заразяват по време на детство и след това носят вируса (цитомегалия) незабелязано. Човекът херпес вирус 5 (цитомегалия), открит през 1950-те години, принадлежи към голямото семейство херпесвириди. Общо 8 различни вируси се различават тук, всяка от които причинява специфични клинични картини.
Общото за всички Herpesviridae е, че те могат да останат пасивно в тялото на засегнатия пациент до края на живота му след инфекция. В зависимост от телесните клетки, в които живее вирусът, се прави разлика между 3 подсемейства на херпес вируси, а именно алфа, бета и гама херпесни вируси. The цитомегаловирус принадлежи към бета подсемейството, което означава, че оцелява в така наречените лимфоцити и гранулоцити, които са специални клетки на имунната защита.
Вирусът (цитомегалия) се размножава много бавно и засегнатите клетки на засегнатия организъм също се унищожават много бавно. Човекът херпес вирус 5 (цитомегалия) се предава чрез слюнка и други телесни течности при близък физически контакт, например по време на целувка или полов акт. Освен това нероденото дете може да бъде заразено чрез плацента ако майката има голям брой вируси в нея кръв.
Вирусите могат да се предават и от майка на дете по време на раждане или кърмене. Преливане на заразени кръв са и естествен източник на инфекция (цитомегалия). Около 90% от всички инфекции (цитомегалия) са безсимптомни.
Това означава, че въпреки че засегнатото лице носи вируса, не проявява признаци на заболяване и всъщност се чувства здрав, имунната система държи вируса под контрол тук. В някои (доста редки) случаи обаче симптомите могат да се развият след инкубационен период (т.е. времето между инфекцията с вируса и първата поява на симптомите) от 2-6 седмици. В допълнение към общото чувство на болест и дискомфорт, треска и подуване на лимфа възли могат да възникнат, както и главоболие и болки в крайниците.
Като цяло протичането на цитомегалия е доста безвредно при иначе здрави хора, но се опасява, че от една страна инфекция на неродено дете в утробата и от друга страна инфекция на пациенти, които имат недостатъчно функционираща имунната система. Ако бременна жена се зарази с вируса (цитомегалия) за първи път през първата или втората трета на бременност, инфекцията се предава на нероденото дете в около 40% от случаите и може да доведе до малформации при нероденото дете; в най-лошия случай такава инфекция може дори да доведе до смърт на нероденото ембрион в утробата. Ако обаче една жена вече е била заразена с вируса веднъж в живота си и сега се разболява отново, рискът от предаване на нероденото дете е много по-нисък и е около 1%.
Общо се приемат 5-10 заразени деца на 1000 живородени деца и 10% от тези заразени деца отново показват признаци на заболяване по време на раждането (цитомегалия). Всички малформации засягат главно сърдечносъдова система и стомашно-чревния тракт; в продължение на няколко седмици или месеци тези малформации могат да се проявят като увреждане на слуха, гърчове, двигателни нарушения, увеличени черен дроб намлява далаки възпаление на хороидеи или ретина на окото. Освен това появата на петехии, т.е. много малки кръвоизливи от съдове в кожата, които се появяват като червени петна и не изчезват при прилагане на натиск върху кожата.
Тези кръвоизливи в кожата се дължат на патологично повишена тенденция на кървене, причинена от вируса (цитомегалия). Подозирано CMV инфекции по време на бременност сте грип-подобни признаци на заболяване при майката. Тъй като обаче симптомите са толкова сходни с тези на влияние, цитомегалия често не се разпознава.
Втората група пациенти в риск освен бременните жени се състои - както е описано по-горе - от хора с отслабени имунната система. Това могат да бъдат пациенти, които току-що са имали трансплантиран орган и при които имунната система е специално потисната от определени лекарства, така че тялото да не отхвърля чуждия орган. СПИН пациентите имат и имунна система, която не функционира добре.
В този случай вирусът HI атакува директно собствените имунни клетки на тялото, което прави пациентите много податливи на това, което всъщност са безвредни заболявания. Ако имунната система не функционира достатъчно, инфекция с цитомегаловирус често води до възпаление на цялото тяло, много често тежко пневмония. Ако клиничната картина на пациента поражда съмнение за инфекция с цитомегаловирус, диагнозата може да бъде поставена чрез различни лабораторни изследвания и изследвания.
В този контекст директното откриване на антитела срещу вируса в пациента кръв е особено важно. Антитела са специални протеини които се произвеждат от защитните клетки на засегнатия организъм за инактивиране на вируса. В допълнение към откриването на антитела, директното изолиране на вируса също играе роля в диагностиката (цитомегалия) Типични за инфекция с цитомегаловирус са така наречените „бухални очни клетки“, т.е. ендогенни клетки, които се променят при заразяване с вируса по такъв начин, че да изглеждат като голяма сова очите под микроскопа.
Тази характерна характеристика на вируса се описва и от името му: гръцките термини „kytos“ = клетка и „megalo“ = големи форми от термина цитомегалия. В случай на лека форма на цитомегалия при иначе здрав човек, обикновено е напълно достатъчно да се предприемат симптоматични действия срещу признаците на заболяването (например понижаване треска) и да не атакува самия вирус. Въпреки това, при имунокомпрометирани хора често се препоръчва терапия с лекарството ацикловир.
Ацикловир е лекарство, което може да се прилага локално като мехлем, като таблетка или интравенозно и спира размножаването на вируса в тялото. Това работи, тъй като ацикловирът е много подобен на определен компонент на вирусна ДНК (нуклеиновата основа гуанин). Този ДНК градивен блок, гуанин, обикновено се активира от специфичен вирусен ензим и след това се включва в ДНК на вируса, за да може да се размножава.
Ако обаче ацикловирът присъства и в организма, той се активира от вирусния ензим поради голямото му сходство с гуанин. Неактивираният гуанин не може да се използва и вирусите не могат да се размножават. Ацикловир не трябва да се използва по време на бременност, но като цяло няма много странични ефекти.
За съжаление, вирусите стават все по-устойчиви на ацикловир, поради което в някои случаи активното вещество ганцикловир се използва и за лечение на цитомегалия. Ганцикловир е структурно свързан с ацикловир и също е подобен на ДНК градивен блок гуанин; механизмът на действие е същият. За съжаление ганцикловир има по-висок процент на странични ефекти от ацикловир.
Наред с други неща, това може да доведе до смущения в кръвна картина с намален брой тромбоцити, освен това, оплаквания в областта на стомашно-чревния тракт и централни нервни разстройства като главоболие, виене на свят и халюцинации са възможни странични ефекти. За съжаление все още няма налична ефективна ваксинация срещу цитомегаловируса, въпреки че в момента се разработват различни ваксини. Жените, които планират да забременеят, могат да бъдат тествани за наличие на антитела срещу вируса в организма, но това все още не е неразделна част от антенаталната грижа и не е обхванато от здраве застраховка (цената е около 13 евро).
Ако няма антитела срещу вируса, винаги съществува риск от заразяване с вируса по време на бременност. В такъв случай се препоръчва контролен преглед през 20 до 24 седмица от бременността. Ако след това има контакт с вируса (цитомегалия), антителата срещу вируса могат да се прилагат пасивно, въпреки че не е сигурно дали нероденото дете също е напълно защитено по този начин. Преди планирана бременност винаги е препоръчително да проверите партньора за цитомегаловирус, тъй като предаването на бременната жена може да се случи особено бързо.
