Физиотерапия при фрактура на таза

Физиотерапията е неразделна част от мерките за рехабилитация в случай на таза фрактура. Как изглежда индивидуалният план за лечение на пациента, зависи главно от вида и степента на таза фрактура. Стабилен таз фрактура обикновено може да се лекува напълно консервативно, докато нестабилните тазови фрактури винаги изискват операция и отнема по-дълго време, за да се излекуват напълно. Физиотерапията обикновено започва с пасивни упражнения, тъй като тазът не трябва да се натоварва. Мануална терапия, масажи, MTT (Medical Обучителна терапия) и PNF (Proprioceptive Neuromuscular Fasciation) също са терапевтични техники, които могат да се използват по време на физиотерапия.

Рехабилитационна терапия при фрактура на таза

Мерките за рехабилитация или последващата терапия за тазова фрактура зависят от вида и степента на нараняването, както и от възрастта и общото състояние на здраве на пациента. Също така е важно дали лечението е било консервативно от самото начало (както при стабилни фрактури на таза) или рехабилитацията е предшествана от операция (както при нестабилни фрактури или политравми). По правило пациентите, които са претърпели фрактура на таза, трябва преди всичко да спазват строг режим на легло, тъй като увреденият таз трябва да бъде напълно облекчен за поне 2-4 седмици.

Въпреки това, дори ако пациентът трябва да пощади таза, терапията вече започва на първия ден. Специално обучени терапевти гарантират, че подвижността на таза се поддържа възможно най-добре. Това се осигурява от пасивни упражнения, при които терапевтът внимателно движи таза без помощта на пациента, за да поддържа гъвкавостта на околните структури и мускули.

След като първата фаза на заздравяване завърши и пациентът е в състояние да упражни натиск отново, регресираните мускули се възстановяват с леки упражнения за напрежение. Упражняващата терапия във вода също е важна за възстановяване на подвижността на таза след дългия период на почивка. При определени обстоятелства на пациента може да се наложи да се научи отново да ходи нормално, следователно тренировка за движение, както и ръчно тренировъчна терапия може също да бъде част от рехабилитация.

Когато отново е възможна нормална последователност от движения, целта е специално да се укрепят мускулите и да се възстанови стабилността на таза, така че засегнатите да могат отново да овладеят ежедневието си без проблеми и независимо, без никакви ограничения. В зависимост от тежестта и съпътстващите наранявания целият процес на рехабилитация може да отнеме няколко месеца. За да се избегнат последващи щети, пациентите трябва да започнат да спортуват отново сами след получаване на разрешение от лекар. За да се предотвратят наранявания в дългосрочен план, има смисъл пациентът да изпълнява упражненията, научени по време на рехабилитационния процес, самостоятелно у дома.