Терапия
50% от внезапната глухота отстъпва през първите няколко дни. Ако тежестта на симптоматичната внезапна глухота е ниска и тя може да бъде изключена, затова често е препоръчително да останете в леглото и да изчакате. Други мерки включват силно концентрирано системно или интратимпанално приложение на глюкокортикоиди в продължение на няколко дни.
При интратимпанално приложение глюкокортикоидът се прилага директно в средно ухо през тъпанче. Като допълнително средство често се използва реологична терапия с пентофиксилин. Това насърчава дебита на кръв.
Хипербарична кислородна терапия се използва и за укрепване на имунната система и по този начин да увеличи вероятността от спонтанна ремисия. И накрая, трябва да се обсъди допълнителното приложение на антивирусни лекарства. Настоящите насоки за остра загуба на слуха терапия с глюкокортикоиди препоръчайте прилагане на висока доза от преднизолон (250 mg) или друг синтетичен глюкокортикоид за период от 3 дни.
Ако е необходимо, тази терапия може да продължи. Дали приложението е системно или интратимпанално е оставено на лекуващия лекар след консултация с пациента. Системното прилагане на високи дози на глюкокортикоиди не трябва да се преустановява след тридневно лечение, от ендокринологична гледна точка.
По същия начин, страничните ефекти на системната терапия с високи дози глюкокортикоиди за кратък период от време са незначителни според настоящите проучвания. За разлика от тях, интратимпаналното приложение често причинява болка, леко замайване, понякога дори перфорация на тъпанче и възпаление на средно ухо. В случай на продължителна терапия обаче интрампаничната терапия показва курс без усложнения.
Продължителност
Продължителността на внезапно загуба на слуха е много променлива и зависи от тежестта на загубата на слуха. Началото на терапията също влияе върху продължителността на загуба на слуха: колкото по-дълго чакате между първите симптоми и началото на терапията, толкова по-лоша е прогнозата. При около половината от пациентите симптомите се подобряват спонтанно и загуба на слуха лекува без лечение (спонтанна ремисия).
Спонтанната ремисия е най-вероятна, ако загубата на слуха е незначителна. За да се избегне късно увреждане, винаги трябва да се консултирате с лекар незабавно, за да планирате по-нататъшна терапия. Ако лекарят установи само лека загуба на слуха (само с малка загуба на слуха), спонтанна ремисия може да се изчака няколко дни със съгласието на пациента.
Това не се препоръчва, ако пациентът има тежка загуба на слуха, шум в ушите , а също и баланс проблеми, както и вече повредени уши. В тези случаи прогнозата е по-лоша и терапията е абсолютно необходима. Две трети от пациентите не претърпяват допълнителни увреждания, след като загубата на слуха е излекувана.
Рядко остават постоянни симптоми с различна тежест, като постоянно звънене в ушите или загуба на слуха. Диагнозата на внезапна глухота трябва да бъде поставена от специалист по ухо, нос и лекарства за гърлото. Той или тя трябва първо да започне прегледа на пациента, като вземе подробно медицинска история, при които трябва да се определи естеството на симптомите, времето на възникване и известните предишни заболявания, като сърдечно-съдови заболявания и неврологични разстройства.
Тогава лекарят ще започне проверка на ухото, първо отвън, след това отвътре чрез така наречената отоскопия. Тук той може да види преминаването на ухото и тъпанче, може да изключи например гореспоменатото замърсяване с тапа от свинска мас или възпаление на тъпанчето. Ако тази област е незабележима, специалистът по УНГ ще извърши a изслушване.
Два теста са много подходящи за разграничаване на нарушение на звукопроводимостта (по някаква причина звукът не може да бъде предаден от външното ухо да се вътрешното ухо) и нарушение на звуковото усещане (звукът достига до вътрешното ухо, но не се трансформира неврологично и не се предава на мозък). При така наречения тест на Вебер се удря камертон, който вибрира, след което се поставя върху короната на пациента.Ако чуе един и същ звук в двете уши, това не е нито нарушение на звуковата проводимост, нито нарушение на звуковото усещане. Ако става дума за нарушение на звукопроводимостта, той чува звука по-силно в болното ухо.
Ако това е нарушение на звуковото усещане в здраво ухо. Тестът за улуци може да се използва и за диагностициране на двете нарушения. И тук се прави камертон, за да вибрира и се поставя върху костта отзад ушната мида (мастоид).
Пациентът трябва да подаде сигнал веднага щом вече не чува звука. Тогава лекарят държи камертона пред ухото на пациента. Ако не чуе звука, това е нарушение на проводимостта на звука.
В днешно време обаче УНГ лекарят все още разполага с широк спектър от диагностични електронни инструменти за тестване на слуха. В така наречения тест на Геле може да се изследва подвижността на костилките. Балонът е поставен херметически от външната страна слухов проход и камертон на череп кост на пациента.
Чрез натискане на балона слуховите костилки или се настройват във вибрация, или се забавят. Ако пациентът постоянно чува звуците, произведени от камертона, въпреки че балонът се задейства, това е патологична, фиксирана верига от костилки. Няма болест в различен обем.
Аудиометрия с чист тонов праг или аудиограма на тона се прави за всеки пациент, за който се подозира внезапна загуба на слуха. Използвайки слушалки, чисти тонове с различна височина, генерирани от генератор, се подават във всяко ухо поотделно. Тези тонове първо се предлагат на пациента тихо, след това все по-силно и по-силно.
Пациентът натиска бутон веднага щом чуе първия тон. Тази граница се нарича още праг на слуха. Тази стойност се въвежда в крива и в края точките се свързват (крива на прага на слуха).
В случай на повреда на вътрешното ухо, кривата ще падне с по-висока честота. В здраво ухо кривата би била приблизително права. Ако загубата на слуха в едното ухо е откриваема и е най-малко 30 dB в продължение на три последователни октави и е разработена в рамките на 24 часа, не може да се установи замайване или други възможни причини за загуба на слуха, трябва да се постави диагноза за внезапна глухота.
За да се изключат многобройните други възможни причини за внезапна глухота, a кръв тест с параметри на коагулация, холестерол трябва да се извършват стойности и стойности на възпалението. Изследването за автоимунно заболяване, както и рентгенологично изследване чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР на глава) трябва да се извършва само в по-нататъшния ход на диагностичната верига. ЕКГ или ултразвук изследване на сърце може да се извърши във вътрешно отделение, за да се изключат сърдечно-съдовите заболявания като причина за слуховите нарушения.
