Процедура на изследването
Площта, която ще се изследва с ултразвук първо се покрива с гел. Гелът е необходим, тъй като трябва да се избягва въздух между тъканта и преобразувателя. Изследването се извършва с лек натиск върху тъканта.
Структурите, които трябва да бъдат изследвани, се сканират по ветрилообразен начин в различни посоки, променяйки позицията на ставата. И накрая, всички структури се оценяват чрез преместване ставите. Един ултразвук изследването винаги протича по един и същ начин, независимо от сканираната тъкан на органа: в зависимост от структурата, която трябва да се изследва, пациентът лежи или седи на диван за изследване.
В зависимост от структурата, която трябва да се изследва, пациентът лежи или седи на диван за преглед. Ако се планира сонография на корема, пациентът трябва да изглежда такъв постене за този преглед, тъй като въздухът в стомашно-чревния тракт от предишен прием на храна би нарушил ултразвук образ. Първо, лекарят нанася гел върху кожата, разположена над структурата, която трябва да бъде изследвана.
Този гел има високо съдържание на вода, което предотвратява отразяването на звука от въздушни включвания между повърхността на кожата и въздуха. Това е единственият начин да се създаде използваемо изображение, поради което проверяващият винаги трябва да се увери, че между гела и датчика няма въздух. Веднага след като слоят гел стане твърде тънък, изображението се влошава, така че понякога се налага повторно нанасяне на гел няколко пъти по време на изследване.
Решаващото устройство при ултразвуковото изследване е така нареченият преобразувател, който понякога се нарича още сонда. Той е свързан чрез кабел към действителното ултразвуково устройство, което има монитор, на който се показва изображението. В допълнение, това устройство се управлява с помощта на няколко бутона, които позволяват например промяна на яркостта, създаване на неподвижно изображение или поставяне на цветен доплер (вижте по-долу) върху изображението.
Сондата е отговорна както за излъчването на ултразвук, така и за получаването му отново след отражение. Има различни видове сонди. Прави се разлика между секторни, линейни и изпъкнали сонди, които се използват в различни области поради различните им характеристики. Секторната сонда има само малка свързваща повърхност, което е практично, ако искате да изследвате трудно достъпни структури, като например сърце.
Използването на секторни сонди създава типичното ехографско изображение във формата на вентилатор на екрана. Недостатък на тези сонди обаче е лошата разделителна способност на изображението в близост до преобразувателя. Линейните сонди имат голяма контактна повърхност и паралелно разпространение на звука, поради което полученото изображение е правоъгълно.
Следователно те имат добра разделителна способност и са особено подходящи за изследване на повърхностни тъкани като щитовидната жлеза. Изпъкналата сонда е практически комбинация от секторна и линейна сонда. В допълнение има някои специални сонди, например сондата TEE, която се поглъща, вагиналната сонда, ректалната сонда и интраваскуларният ултразвук (IVUS), където тънки сонди могат да се вмъкнат директно в съдове.
По правило сондата се поставя върху гела, предварително нанесен върху тялото. След това желаната структура може да бъде насочена чрез преместване на сондата напред-назад или чрез огъване. Сега сондата излъчва къси, насочени импулси на звуковата вълна.
Тези вълни се отразяват или разпръскват в по-голяма или по-малка степен от последователните различни тъканни слоеве. Това явление се нарича ехогенност. Преобразувателят е не само предавател на звук, но и приемник на звук.
Следователно той отново улавя отразените лъчи. От времето на преминаване на отразените сигнали може да се направи реконструкция на отразяващия обект. Отразените звукови вълни се преобразуват в електрически импулси, усилват се и се показват на екрана на ултразвуковото устройство.
Течности (напр кръв или урина) показват ниска ехогенност, те се показват на монитора като черни пиксели. Структурите с висока ехогенност, от друга страна, са показани като бели пиксели, включително тези структури, които отразяват звука до голяма степен, като напр. кости или газове. Лекарят разглежда двуизмерното изображение, получено на монитора по време на изследването, и предоставя информация за размера, формата и структурата на изследваните органи. При желание лекарят може или да отпечата изображението, което създава така наречената сонограма (често това се прави, за да даде на бременните жени снимка на нероденото си дете), или да направи видеозапис.
