профилактика
Важна превантивна мярка за загуба на слуха се състои в лечението на причиняване на основни заболявания. Медицинската корекция на високо кръвно налягане и съответна медицинска корекция на диабет мелитус, инхибиране на кръвосъсирване при пациенти с нарушения на коагулацията, както и корекция на повишено холестерол нивото и намаляването на редовното ниво на стрес определено трябва да бъдат насочени тук.
Прогноза
Прогнозата внезапно загуба на слуха е относително благоприятна. При 80% от засегнатите признаците внезапно загуба на слуха изчезват напълно без трайно увреждане. Колкото по-млади са пациентите и колкото по-малко тежки са симптомите, толкова по-голяма е вероятността за пълно възстановяване.
В много случаи симптомите ще регресират дори без лечение на загуба на слуха, но може да останат и в лека форма. Въпреки че все още липсват научни доказателства, все още се смята, че прогностичен критерий е и времето на започване на терапията и че колкото по-рано е започнала терапия, толкова по-добре. Всяка година в Германия от внезапна глухота страдат около 15,000 20,000 до XNUMX XNUMX души.
Повечето от тях са пациенти от двата пола от 40-годишна възраст. Характерно е, че пациентите се оплакват от внезапна загуба на слуха на едното ухо при внезапна глухота. Понякога се съобщава за замаяност и натиск върху ухото.
Болка практически никога не съществува. В допълнение, понякога има усещане за вата по кожата на ухото, както и внезапно замайване. Внезапна загуба на слуха може да стане забележима няколко дни преди шум в ушите (звъни в ушите).
Причините за внезапна глухота се смятат за промени в кръв поток, увеличен кръвосъсирване, удебеляване на кръвта с образуване на тормбоза и емболия in вътрешното ухо, както и инфекциозни, туморни, автоимунологични и травматични причини. Промяна в скоростта на потока на кръв води до намалено предлагане на коса клетки в вътрешното ухо с едновременна загуба на слуха. В допълнение към тестовете на Rinne и Weber, УНГ-лекарят има достъп до множество електронни слухови тестове като диагностични критерии, които предоставят информация за вида на слуховото разстройство.
За да се изключи една от многобройните, по-редки причини за внезапна загуба на слуха, лекарят трябва да извърши и a кръв тест и, ако е необходимо, магнитно-резонансна томография (ЯМР) на глава с напредване на загубата на слуха. Диагнозата на внезапна глухота се счита за потвърдена, ако симптомите се развият в рамките на 24 часа, ако няма болка, ако не могат да бъдат открити други причини за слуховите нарушения и ако може да се докаже загуба на слуха от 30 dB в едно ухо над 8 октави. Лечението на внезапна глухота се счита за противоречиво, тъй като няма точни научни доказателства и пациентите без подходяща терапия се възстановяват относително еднакво често.
Терапията се състои от инфузионна терапия с лекарства за разреждане на кръвта, които трябва да възстановят скоростта на потока, както и в кръвно налягане-регулираща терапия. Ако е необходимо, противовъзпалителна терапия и инотропна терапия с локални анестетици също може да се изпълни. Като превантивна мярка придружаващите и причинителни основни заболявания трябва да бъдат медицински коригирани и лекувани (напр високо кръвно налягане, холестерол корекция, разреждане на кръвта, диабет корекция на мелитуса, намаляване на стреса, упражнения).
В повечето случаи внезапната загуба на слуха зараства без остатъчни симптоми. Спорно е дали това е така и без лекарства. Прогнозата е по-благоприятна, колкото по-млади са пациентите и толкова по-лесни са признаците на внезапна загуба на слуха.
80% от пациентите нямат останали оплаквания след лечението. Ако загубата на слуха в миналото се е считала за абсолютна спешност, проучванията показват, че по-сдържаният подход към терапията изглежда по-подходящ. Според указанията внезапната глухота трябва да се лекува незабавно, но добрите прогнозни перспективи, дори нелекувани, правят съответната терапия доста критична.
