Поява и основни симптоми на дефицит | Витамини

Поява и основни симптоми на дефицит

Витамин В1 (тиамин) Витамин В1 се съдържа главно в пшеницата микроби, пресни слънчогледови семки, соя и пълнозърнести зърнени култури. Дефицитът на витамин В1 обикновено се дължи на недохранване. В развиващите се страни се среща типичната болест на дефицит на тиамин бери-бери, причинена от консумацията на олющен ориз.

Симптомите на дефицит на витамин В1 включват мускулна атрофия, неврологични нарушения и неспецифични състояния като умора, липса на концентрация намлява загуба на апетит. Витамин В2 (рибофлавин) Витамин В2 се съдържа в млякото и млечните продукти. Също така се съдържа в зелени листни зеленчуци, месо и пълнозърнести зърнени култури, например.

Например при хиповитаминоза, кожни промени , като напукана кожа възникне. Витамин B3 (ниацин) Той се съдържа в птици, постно месо, риба, гъби, фъстъци, млечни продукти и яйца. В случай на дефицит, неспецифични симптоми като загуба на апетит, нарушения на съня и липса на концентрация са основните симптоми.

В допълнение, възпаление на кожата (дерматит), диария (диария) и депресия също се случват. Витамин B5 (пантотенова киселина) Витамин B5 се съдържа в карантиите, ядките, плодовете, зеленчуците и ориза. Недостигът на витамин В5 се проявява в нарушени функции на нервите заздравяване на рани и отслабена имунната система.

Витамин В6 (пиридоксал) Този витамин се съдържа например в банани, ядки, пълнозърнести продукти, зелен фасул и картофи. Недостигът на витамин В6 е рядък и се проявява с нарушения на нервната функция, анемия или чревни проблеми като диария. Витамин В7 или витамин Н (биотин) Витамин В7 може да се произвежда от нашите черва бактерии.

В допълнение, ние го усвояваме например като ядем черен дроб, яйчен жълтък, ядки и всякакви други храни. При липса на витамин В7 се стига например до кожни нарушения, мускули болка и крехки нокти. Витамин В9 (фолиева киселина) Този витамин се съдържа в зелените листни зеленчуци и животните черен дроб, например. Хиповитаминозата се проявява с анемия.

Витамин В12 (кобаламин) Хората имат микроорганизми в червата, които произвеждат витамин В12. Произведеното количество обаче не е достатъчно, за да покрие дневните нужди. Също така растителната храна не може да ни достави в достатъчна степен с витамин В12.

Храната от животински произход обаче е много подходяща за адекватно снабдяване с витамин В12. A дефицит на витамин b12 се проявява в анемия и дисфункция на нервите. Нервните дисфункции, свързани с a дефицит на витамин b12 се проявяват с усещания в ръцете и краката и на по-късен етап дори парализа.

Витамин С (аскорбинова киселина) Витамин С се съдържа главно в цитрусовите плодове, черешата ацерола, морски зърнастец зрънце, касис и зеле. Ако има дефицит на витамин С за по-дълъг период от време, това води до скорбут. Скорбутът се проявява със слабост на съединителната тъкан което води до загуба на зъби например.

Витамин А (ретиноиди) Витамин А се съдържа в растителни и животински продукти. Основно се съдържа в жълтите плодове и зеленчуци, като морковите или тиква, и в черен дроб продукти, риба, мляко и яйца. Твърде малко прием на витамин А се проявява например през нощта слепота.

Витамин D (Холекалциферол) Той се съдържа главно в черния дроб, тлъстите риби, гъбите, маслото и яйчния жълтък. При достатъчно излагане на слънчева светлина обаче организмът може да произведе достатъчно количество витамин D от холестерол себе си. Особено през германската (без слънце) зима обаче може да възникне дефицит, който при възрастните насърчава развитието на остеопороза.

Витамин Е (токоферол) Особено растителните масла са богати на витамин Е. Симптомите на дефицит са изключително редки, тъй като съхранението им е значително. Ако все пак веднъж се стигне до недостатъчно количество, това обикновено се причинява от заболяване, което пречи на приема на мазнини в червата. Витамин К (филохинон) Витамин К е компонент на зелените зеленчуци и зеле, мляко и млечни продукти, яйца и месо, но се произвежда и от червата бактерии. Дефицитът, който рядко се среща при възрастни, води до повишена склонност към кървене.