Пневмококова ваксинация

Пневмококовата ваксинация е стандартна ваксинация (редовна ваксинация), извършена чрез инактивирана ваксина. От 1998 г. насам, STIKO препоръчва 23-валентна полизахаридна ваксина (PPSV23) (междувременно и 13-валентна пневмококова конюгирана ваксина PCV 13) за индикация и стандартна ваксинация. Пневмококовата ваксинация все повече се превръща в рутинна защитна ваксинация за възрастни хора. Бактерията стрептокок пневмония - нарича се още пневмокок - се счита за основната причина за пневмония (бял дроб възпаление) и може допълнително олово да се синузит (възпаление на синусите), отит (възпаление на средно ухо) или менингит (менингит). Следват препоръките на Постоянната комисия за ваксинация (STIKO) към Института Робърт Кох за пневмококова ваксинация:

Показания (области на приложение)

  • S: Лица ≥ 60 години [ваксинация с 23-валентната полизахаридна ваксина (PPSV23), ако е необходимо, повторете ваксинациите с PPSV23 на интервали от поне 6 години след индивидуална индикация].
  • I: Пациенти (поради повишен индивидуален риск / индикативни ваксинации): деца, юноши и възрастни с основно заболяване като:
    • Вродени или придобити имунодефицити с остатъчна Т и / или В клетъчна функция, като например: [Последователна ваксинация с 13-валентна конюгирана ваксина (PCV13), последвана от PPSV23 на 6-12 месеца, като PPSV23 се дава само след 2-годишна възраст. * *]
      • Дефицит на Т-клетки или нарушена функция на Т-клетките.
      • Дефицит на В-клетки или антитела (напр. Хипогамаглобулинемия).
      • Дефицит или дисфункция на миелоидните клетки (напр. Неутропения, хронична грануломатоза, дефекти на адхезия на левкоцитите, дефекти на сигналната трансдукция)
      • Допълнение или правилен дефицит.
      • Функционален хипоспленизъм (напр. В сърповидна клетка анемия), спленектомия * или анатомична аспления.
      • Неопластични заболявания
      • HIV инфекция
      • След трансплантация на костен мозък
      • имуносупресор притежава* (напр. поради орган трансплантация или автоимунно заболяване).
      • Имунодефицит в хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром или хроничен черен дроб недостатъчност.
    • Други хронични заболявания, като например: [Хора на 16 и повече години получават ваксинация с PPSV23. Лица на възраст 2-15 години получават последователна ваксинация с PCV13, последвана от PPSV23 след 6-12 месеца. * *]
      • Хронично сърдечно или респираторно заболяване (напр. астма, емфизем, ХОББ).
      • Метаболитни заболявания, напр диабет мелитус, лекуван с перорални лекарства или инсулин.
      • Неврологични заболявания, например церебрална парализа или разстройства на припадъците.
    • Анатомични и свързани с чуждо тяло рискове за пневмококи менингит, като например: [Последователна ваксинация с PCV13, последвана от PPSV23 на 6-12 месеца, като PPSV23 не трябва да се дава до 2-годишна възраст. * *]
      • Гръбначно-мозъчна течност фистула - изтичане на твърда мозъчна обвивка, през което цереброспиналната течност („нервна течност“) може да изтече в околността.
      • Кохлеарен имплант * - слухова протеза за хора с тежка до дълбока загуба на слуха (пълна глухота) или дори когато вътрешното ухо вече не функционира адекватно; електронно медицинско устройство, което поема функцията на увредените части на вътрешното ухо за предаване на аудио сигнали към мозъка
    • Б: Професионални дейности като заваряване и рязане на метали, които водят до излагане на метални изпарения, включително изпарения от заваряване с метален оксид.

* Ваксинация за предпочитане преди интервенция * * Поради ограничената продължителност на ваксиналната защита, ваксинацията с PPSV23 трябва да се повтори и при трите рискови групи с минимален интервал от 6 години. Легенда

  • S: Стандартни ваксинации с общо приложение.
  • I: Индикация ваксинации за рискови групи с индивидуално (не професионално) повишен риск от експозиция, заболяване или усложнения и за защита на трети страни.
  • Б: Ваксинации поради повишен професионален риск, например след оценка на риска в съответствие с Здраве на работното място и Закон за безопасност / Наредба за биологичните вещества / Наредба за професионални медицински предпазни мерки (ArbMedVV) и / или за защита на трети страни в контекста на професионални дейности.

Забележка: Понастоящем Pneumovax 23 трябва да се използва предимно за пациенти с имунодефицит, възрастни хора на възраст над 70 години и пациенти с хронични респираторни заболявания.

Противопоказания

  • Лица с остри заболявания, изискващи лечение.
  • Алергия към компонентите на ваксината (вж добавки).

изпълнение

  • Вродени или придобити имунодефицит или имуносупресия (I): последователна ваксинация с 13-валентна конюгирана ваксина (PCV13), последвана от PPSV23 на 6-12 месеца, като PPSV23 се дава само след 2-годишна възраст. * *
  • Други хронични заболявания (I): лица на възраст над 16 години се ваксинират с PPSV23, а лица на възраст 2-15 години получават последователна ваксинация с PCV13, последвана от PPSV23 след 6-12 месеца. * *
  • Анатомични и свързани с чуждо тяло рискове за пневмококи менингит (I): последователна ваксинация с PCV13, последвана от PPSV23 на 6-12 месеца, като PPSV23 се дава само след 2-годишна възраст. * *
  • Професионални дейности като заваряване и рязане на метали, които водят до излагане на метални изпарения, включително изпарения от заваряване с метален оксид: Ваксиниране с PPSV23 и повторно ваксиниране с PPSV23 с минимален интервал от 6 години, стига експозицията да продължи.
  • Бебетата в риск до 4-годишна възраст включително трябва да бъдат ваксинирани с пневмококова конюгирана ваксина (10-валентна ваксина (PCV10) или 13-валентна ваксина (PCV13)).
  • От 5-годишна възраст ваксинацията може да се направи с 13-валентна пневмококова конюгирана ваксина или 23-валентна полизахаридна ваксина.
  • За лица ≥ 60 години: ваксинация с 23-валентната полизахаридна ваксина (PPSV23), ако е необходимо, повторете ваксинациите с PPSV23 на интервали от поне 6 години след индивидуална индикация.
  • Повторни ваксинации: Поради ограничената продължителност на ваксиналната защита STIKO счита, че повтарящите се ваксинации с PPSV23 на минимален интервал от 6 години от медицинско-епидемиологична гледна точка за всички споменати групи като цяло са полезни. Въпреки това, според вложката на PPSV23, „здравите възрастни не трябва да бъдат реваксинирани рутинно.“ За разлика от това, според техническата информация, повторната ваксинация „може да се обмисли при лица с повишен риск от тежко пневмококово заболяване“. Това редовно се отнася за лица от категории „I“ и „B.“ За възрастните, които не са в нито една от тези категории, показанието трябва да се разглежда индивидуално. Пациентите трябва да бъдат информирани за по-силната реактогенност на повторната ваксинация в сравнение с първоначалната ваксинация, но също така и за възможната загуба на защита срещу ваксинация след неуспешна повторна ваксинация.

* * Поради ограничената продължителност на ваксиналната защита, ваксинацията с PPSV23 трябва да се повтори и при трите рискови групи с минимален интервал от 6 години. Пневмококова конюгирана ваксина (съдържа компоненти на капсулата на патогена в променена форма; 13-валентна конюгирана ваксина; PCV13) се използва при:

  • При неваксинирани пациенти, които са ваксинирани поради имунодефицитен или хроничен бъбрек заболяване, първо трябва да се направи ваксинация с конюгираната ваксина.
  • Основна имунизация:
    • Зрелите бебета получават общо 3 дози ваксина на възраст 2, 4 и 11-14 месеца (т.нар. Схема за ваксинация 2 + 1). Трябва да има интервал от 2 месеца между 1-ва и 2-ра доза и минимален интервал от 6 месеца между 2-ра и 3-та дози.
    • Недоносени бебета (раждане преди навършването на 37 - та седмица от бременност) трябва да се ваксинират с общо 4 дози ваксина на възраст 2, 3, 4 и 11-14 месеца (схема на ваксинация 3 + 1).
    • Кърмачетата на възраст от дванадесет месеца до две години получават две ваксинации на интервали от два месеца.
  • Повторете ваксинацията: до 2-рия рожден ден.

Пневмококова полизахаридна ваксина (съдържа компоненти на капсулата на патогените; 23-валентна полизахаридна ваксина; PPSV23) се използва за:

  • При деца на възраст над 2 години, юноши и възрастни е достатъчна една ваксинация; при деца, предварително ваксинирани с конюгирана ваксина (вж. по-горе), минималният интервал за последваща ваксинация с полизахаридна ваксина е 2 месеца
  • Стандартна ваксинация от 60-годишна възраст
  • Бустерна ваксинация може да се направи след 6 години при възрастни и след 3 години при деца, ако индикацията продължава.

Прилагане на последователна пневмококова индикативна ваксинация на възраст от 2 години, като се вземе предвид предишният ваксинационен статус.

Статус на ваксинация Препоръчителен график на ваксинация за последователно ваксиниране. Повторете ваксинацията срещу PPSV23 най-малко 6 години с разлика от последната ваксинация срещу PPSV23.
1. ваксинация 2-ра ваксинация
Без ваксинация PCV13 PPSV23 на интервали от 6-12 месеца *. Да
PCV13 PPSV23 на интервали от 6-12 месеца. N / A да
PCV7 или PCV10 PCV13 PPSV23 на интервали от 6-12 месеца *. Да
PPSV23 <преди 6 години PCV13 с интервал от 12 месеца PPSV23 на 6-годишен интервал от предишната ваксинация PPSV23. Да
PPSV23 ≥ преди 6 години PCV13 PPSV23 на интервали от 6-12 месеца *. Да
PCV13 + PPSV23 N / A N / A да

* PPSV23 (23-валентна полизахаридна ваксина) може да се прилага не по-рано от 2 месеца след PVC13 ваксина (13-валентна конюгирана ваксина) (напр. Ако ваксинацията се прави преди планираната имуносупресивна притежава); по-дълъг интервал от 6-12 месеца е имунологично по-благоприятен.

ефикасност

  • Надеждна ефикасност срещу септични течения при инвазивни инфекции.
  • Задоволително поради недостатъчна ефикасност срещу други форми
  • Защита от ваксинация от 2-ра / 3-та седмица след ваксинацията.
  • Продължителност на защитата срещу ваксинация индивидуално много различна, около 3-5 години.

Възможни нежелани реакции / ваксинационни реакции

  • Не са известни странични ефекти при ваксината за кърмачета и малки деца.
  • При ваксината за възрастни могат да се появят локални реакции като зачервяване и подуване или много рядко алергични реакции.