Очни мазила

Лекарствен препарат на основата на мехлем, произведен за локално приложение върху окото, се нарича очен мехлем. Мехлемите често се основават на безводни вещества като вазелин или парафин и, в зависимост от индикацията, активни съставки като кортикостероиди (кортизон), антибиотици or витамини след това се добавят. Поради възможността да се обработват различни активни вещества в тях, очните мехлеми представляват терапевтичен вариант за много болестни модели в офталмологията.

Междувременно обаче много лекарства се предлагат и под формата на капки за очи. Разликата е главно в обработката. Мехлемите са на основата на мазнини, а капките от друга страна са на водна основа. Съответно мехлемите се разтварят по-лесно и остават в окото по-дълго, което може да подпомогне терапията.

Предимство пред капки за очи

За разлика капки за очи, очните мехлеми са много по-вискозни (по-твърди) и следователно не изтичат от окото толкова бързо, колкото капки за очи. Поради това свойство те остават в окото за по-дълго време и следователно могат да работят по-добре от капки за очи или дори самите очни гелове, които вече са малко по-плътни по консистенция от очните капки. Особено през нощта нанасянето на очни мехлеми е много по-полезно и ефективно от използването на капки за очи или очни гелове и достатъчно дълго време на излагане може да се постигне чрез прилагане на мехлема през нощта.

Недостатък в сравнение с капки за очи

Може би най-големият недостатък е, че зрението е нарушено, когато се прилагат мазила за очи. Тогава човек може да види сякаш през ивици, тъй като вискозният мехлем се „пробива“ между окото и външния свят и закрива гледката чрез своята консистенция. Именно поради тази причина се препоръчва мазилата да се прилагат само директно преди лягане, което прави недостатъка на увреденото зрение незначителен.

Индикация за мазила за очи

• Алергична реакция
• Бактериално възпаление на окото
• Наранявания на очите
• Сухота в очите (т.нар. Кератоконюнктивит sicca)

противопоказание

Кога не трябва да се използват мазила за очи? По принцип очните мехлеми не трябва да се използват при пациенти в безсъзнание или след инциденти, тъй като те могат да попречат на неврологична оценка или възможни хирургични мерки от страна на офталмолог. Очни мехлеми също не трябва да се използват, ако самата очна ябълка е наранена (например пиърсинг). глаукома (повишено вътреочно налягане) също често е противопоказание за много медицински очни мехлеми.

Приложение

За да използвате правилно очния мехлем, той се вкарва като около 0.5 см дълга лента от мехлем конюнктивалната торбичка с долния капак, леко спуснат надолу с пръст. Важно е да се гарантира, че върхът на тръбата с мехлем не докосва миглите на пациента или конюктива, за да може да се избегне замърсяването на останалото съдържание на тубата с мехлема. След нанасяне очите трябва да се затворят.

Всеки излишен очен мехлем, който след това излиза от очите, може след това да бъде внимателно изтрит с кърпа или влак без компрес. Мехлемът се прилага най-добре в легнало положение или с глава наклонен назад. Долната клепач леко се изтегля надолу с една ръка, създавайки вид джоб или бръчка.

Другата ръка, която държи тубата за мехлем, се поддържа най-добре върху челото на пациента и вече може да пусне около 0.5 см маз в гънката на долната част клепач. Тук е важно самата тръба да не докосва окото или миглите, така че нито наранявания на очната ябълка, нито прехвърляне на микроби от окото до тръбата може да възникне. Най-лесно е това да се направи от друг човек (лекар, родител с деца и т.н.). След приложението пациентът може да получи замъглено зрение поради т. Нар. Мехлемен филм. В резултат на това способността за шофиране е намалена и човек трябва да се въздържа от шофиране от всякакъв вид машини.