Обобщение | Физиотерапевтични упражнения за остеопороза

Oбобщение

Неврологични заболявания може да се насърчава от няколко фактора, като например витамин D намлява калций дефицит, малко упражнения, затлъстяване, костно заболяване или наследствени фактори. След диагнозата е важно да се подобри калций намлява витамин D домакинство и за намаляване на вредните фактори. Спортът и упражненията помагат за подхранването на кости и се уверете, че мускулите са добре развити, за да се избегнат промени в статиката.

Физиотерапевтичното обучение е изключително важно в по-нататъшния курс на остеопороза за да се избегне типичен гърбав поради промени в гръбначния стълб. По същия начин есенна тренировка, m. Х. трябва да се прави от дебели постелки или с координация, баланс и обучение за реакция, за да направи пациента по-безопасен в ежедневието. Интеграцията в група и многото образование за болестта също са важни, за да се намери нормално ежедневие и да не се чувствате сами чрез групова терапия.

Всички възможности за терапия гарантират това остеопороза не се спира, а се забавя. Максималната костна маса се формира през 20-30-та година от живота и вече от 40-та година от живота може да се наблюдава намаляване на костната маса. Костната тъкан се контролира през целия живот на пациента чрез натрупване и разграждане на остеобласти (натрупване) и остеокласти (разпадане).

Важно за метаболизма е калций-витамин D домакинството и особено за жените хормонът естрадиол. До настъпването на менопаузата, следователно има редовно натрупване и разбивка на кости, което се намалява чрез намаляване на хормона в началото на менопаузата. Остеопорозата се дели на първична и вторична остеопороза.

Първичната остеопороза включва тип 1 = постклиматична остеопороза и тип 2 = свързана с възрастта остеопороза. При остеопороза тип 1 остеокластите се активират все повече, което засяга предимно определена област на костта (хоризонтална трабекула) и може да доведе до спонтанна фрактура. При остеопороза тип 2 се наблюдава намаляване на активността на остеобластите, т.е. натрупването вече не може да се осъществи.

При вторичната остеопороза факторите също представляват рискови фактори за остеопороза: генетично разположение, други костни заболявания, хронични чревни заболявания с подходящо постоянно лекарство, разстройство на щитовидната жлеза хранене разстройство и някои други лекарства. За да се диагностицира със сигурност остеопороза, a костната плътност прави се измерване, за да се изключат други заболявания, като напр метастази.