Определени нарушения на ритъма
По-нататък отделните нарушения на ритъма са описани по-подробно и обяснени как възникват и с кои симптоми са свързани. Най-важният инструмент за диагностициране на сърдечни аритмии е ЕКГ (електрокардиография). Различни сърдечни аритмии водят до характерни промени в ЕКГ.
Те също са описани тук. За съжаление възможността да се „прочете“ ЕКГ правилно е много трудно нещо, което изисква много познания за физиологичните процеси на сърце. След описанието на отделните сърдечни аритмии ще намерите някои обяснения на основното функциониране на ЕКГ.
Обща терапия
Не всяка сърдечна аритмия изисква незабавна терапия, тъй като много форми - особено при други сърце-здрави пациенти - не представляват заплаха и не водят до физически ограничения. Най-честото нарушение на ритъма в здравите сърца са допълнителните удари, наричани още екстрасистоли. Следователно терапията е необходима само ако се добави нарушение на ритъма към вече предварително заредено сърце или ако съпътстващите симптоми водят до субективно силни физически или психологически увреждания.
Най-общо се прави разлика между едно: при което видът на ритъмната терапия зависи от вида на разстройството (тахикардично, брадикардно разстройство, допълнителни удари и др.) В антиаритмичната терапия, базирана на лекарства, се използват няколко лекарства, които се разделят на четири различни класа: 1-ви клас включва вещества, които блокират т.нар натрий канали в сърцето (напр. флекаинид) 2-ри клас включва вещества, които блокират? 1 рецептори (бета-блокери, напр.
метопролол) 3-ти клас включва калий инхибитори на канал (напр амиодарон) и 4-ти клас включва вещества, които инхибират калций канали (напр верапамил). Всички тези лекарства имат за цел да регулират и стабилизират честотата на сърдечния ритъм.
Така наречената електрическа терапия включва, от една страна, имплантирането на a пейсмейкър в случай че сърдечна аритмия което кара сърцето да бие твърде бавно. Електрическото устройство стимулира мускулите на сърцето да се свиват в определен ритъм, така че да се гарантира достатъчно редовно изпомпване. От друга страна, имплантирането на a Дефибрилатор също е част от електрическата терапия, при което това за предпочитане се използва в случай на твърде бързи ритъмни нарушения (напр. камерно мъждене).
Ако устройството регистрира ритъма, който излиза извън контрол, той изпраща ток към сърцето, което обикновено го връща в нормален, регулиран ритъм. Въпреки това, външен електрически шок може да се прилага и за възстановяване на нормалния ритъм на сърцето в случай на сърдечни аритмии, особено в предсърдието (напр. предсърдно трептене, предсърдно мъждене). Тази процедура се нарича електрическа кардиоверсия и се извършва под кратка анестезия с по-ниска доза от дефибрилацията (кардиоверсията с медикаментозна помощ може да се извърши и без анестезия!)
Сред методите на инвазивна ритмична терапия е така наречената катетърна аблация. Тук местоположенията на ритъмните нарушения се търсят специално по време на изследване на сърдечен катетър и след това сърдечната тъкан, отговорна за сърдечна аритмия е електрически склерозиран.
- Лечение
- Електрически и
- Инвазивна терапия,
