Мозъчна смърт

Английски термин мозъчна смърт, мозъчна смърт

дефиниция

Терминът мозък смърт се разбира като несъществуваща и необратима активност на жизненоважни мозъчни области (главен мозък, малък мозък, мозъчен ствол) по време на сърдечно-съдовата функция, все още поддържана чрез изкуствено дишане (Научно-консултативен съвет на Германската медицинска асоциация, 1997). Мозък смърт в научно-медицински смисъл означава смърт на човешко същество. Челен лоб = червен (фронтален лоб, фронтален лоб) Париетален лоб = син (темен лоб, темен лоб) Тилен лоб = зелен (тилен лоб, тилен лоб) Темпорален лоб = жълт (темпорален лоб, темпорален лоб).

За да се определи необратимостта на мозък необходими са определени медицински прегледи, както и инструментални процедури и определени часове за наблюдение. Научният консултативен съвет на Германската медицинска асоциация (1997) публикува следните насоки за диагностика на мозъчна смърт:

  • Изисквания За да се определи мозъчната смърт, трябва да има или първична (тежка глава нараняване и др.) или вторично увреждане на мозъка (поради липса на кислород и др.).

    Освен това трябва да се изключат интоксикациите и патологичните процеси.

  • Симптомите за загуба на мозъчната функция са в безсъзнание (кома), лека твърдост на ученик (учениците вече не реагират на светлинни стимули), липса на рефлекс и липса на спонтанно дишане.
  • Необратимост на симптомите на неуспех
  • Периодът на наблюдение на симптомите на отказ трябва да бъде между 12 часа и три дни. За диагностициране на мозъчната смърт са необходими допълнителни инструментални изследвания. Един такъв инструментален метод е електроенцефалография (ЕЕГ), който записва дейността на мозъка.

    Ако електроенцефалограмата не показва нито основна активност (намиране на нулева линия), нито реакция на зрителни, слухови или тактилни стимули (предизвикани потенциали, ЕР) и ако не кръв циркулация в голямата съдове (артерии и вени) може да се определи чрез Доплер сонография, тези констатации потвърждават заедно с останалите изследвания, че е настъпила мозъчна смърт.

  • Периодът на наблюдение на симптомите на неуспех при новородени трябва да бъде 72 часа, при кърмачета и малки деца 24 часа, с допълнителна диагностика от ЕЕГ, ЕР, Доплер сонография.

Противно на предположението, че времето на смъртта е времето на смъртта, в истинския смисъл това означава времето на завършване на диагностиката и документирането на мозъчната смърт. Нито един от двамата лекари, които диагностицират мозъчна смърт, не може да участва впоследствие трансплантация на органи. Само след диагностициране на мозъчна смърт (насоки на Германската медицинска асоциация от 1997 г., виж по-горе), отстраняването на тъкан или органи може да се извърши в рамките на §3 от Трансплантация Закон, при условие че починалото лице или близките не са възразили срещу отстраняването на органа / тъканта.