Личностни фактори
Личността на всеки човек също може да реши дали някой ще се разболее или не депресия. Проучванията показват, че изключително подредените, натрапчиви, ориентирани към изпълнението хора (т.нар. Меланхоличен тип) с ниско самочувствие са по-склонни да страдат от депресия отколкото например хората с много самоуверени и силни личностни черти. Хората с ниска толерантност към чувство на неудовлетвореност (т.е. хора, които имат трудности да се справят с разочарованието) също по-често страдат от депресия по-често и по-бързо.
Освен генетиката и личността, нашето възпитание също играе важна роля за развитието на депресия. Например, ако децата са преживявали родителите си като много прилепени и притеснени и грижовни, тези деца вероятно никога не са се научили да вземат собствени решения, да се отделят от родителите си и да бъдат уверени в себе си. Често не са се научили да се справят със стреса или да вземат собствени решения.
Ако тези деца след това попаднат в ситуации за възрастни, в които трябва да действат независимо и да поемат отговорност, те често се чувстват съкрушени. Те се декомпенсират и често не виждат изход. Психодинамично това води до регресия (регресия), която се проявява в липса на стремеж, умора и социално отдръпване.
Успоредно с това често се появяват чувство за вина и самообвинение. Човек се чувства като провал, при което негативните мисли се засилват допълнително и в крайна сметка могат да доведат до суицидни тенденции (самоубийство). Теорията за „научената безпомощност“ също играе важна роля тук.
Тази теория казва, че хората вярват, че са безсилни пред различни неща; че никога не могат да променят нищо. Например, ако хората се провалят на интервю за работа, те мислят, че това е така, защото те са провал. Ако някой започне да обобщава тези мисли, т.е. да ги разпростира в други области на живота, той навлиза в мисловните модели на научената безпомощност.
Тези хора си мислят например: „Дори не мога да си намеря работа и не мога да спра пушене. Каквото и да започна, не мога да направя нищо. Така че аз съм провал.
„Такива мисли имат драстични последици за самочувствието и живота ни. Засегнатите често се оттеглят и стават пасивни. Това от своя страна води до факта, че те всъщност не променят положението си и бъдещето изглежда песимистично. Нарушени отношения между майка и дете, ранна загуба на родител или липса на самочувствие от ранна възраст детство може също да доведе до определена уязвимост (уязвимост) към фактори на стреса и разочарования и в крайна сметка завършват с депресия. Дори неадекватно преработени стресови травми от миналото (като изнасилване или военен опит) могат да бъдат съживени в настоящите конфликти (отделяне от партньора) и да насърчат избухването на депресия.
Реактивни фактори
Депресията често се появява само когато възникнат определени негативни, стресови или критични събития в живота. Те могат да варират от преместване на къща или достигане на пенсионна възраст (депресия при преместване) до отделяне от партньорите в живота или смърт на близки. Хроничните конфликти (като обвързано с конфликти партньорство или постоянно претоварване на работа) също могат да доведат до депресия в дългосрочен план. Други проучвания показват, че стресовите събития в живота като сватби или преместване водят до повишено освобождаване на кортизол (хормон на стреса). Това от своя страна влияе върху метаболизма ни, извежда го от баланс и в крайна сметка може да доведе до появата на депресия.
Всички статии от тази поредица:
