Какво е синдром на дъмпинга? | Хранене след стомашен байпас

Какво е синдром на дъмпинга?

Дъмпинговият синдром е комплекс от симптоми, състоящ се от проблеми с корема и кръвообращението, променена двигателна активност на червата и променена дефекация и възниква, когато стомах или е значително намален по размер, отстранен чрез операция или заобиколен от байпас. Прави се разлика между синдрома на ранен и късен дъмпинг. Английската дума „dumping“, която може да бъде преведена с немската дума „plumpen“, вече посочва проблема: ако стомах е изключен в своята функция като първият водосборен резервоар, погълнатата храна достига до тънко черво директно през байпаса - „следователно се разпада”.

При синдрома на ранния дъмпинг, който може да възникне още 20 минути след хранене, неразградената, неразредена храна достига до тънко черво и има осмотичен ефект, т.е. черпи вода. Резултатите са коремна болка, диария, гадене и проблеми с кръвообращението. Симптомите на хипогликемия, като студена пот, гаденеи проблеми с кръвообращението, могат да се появят около 1-3 часа след хранене. Причината за това е, че захарната храна достига до тънко черво в непропорционални количества и по този начин води до хипогликемия на кръв. Тялото компенсира, като отделя прекомерни количества инсулин за усвояването на захарта, което може да доведе до хипогликемия.

Каква диета помага срещу диария?

Диария след а стомашен байпас операцията е причинена главно от факта, че погълнатата храна достига тънките черва неразредена без „предварене“ в стомах, където първоначално има отводняващ (осмотичен) ефект. По този начин водата се транспортира от тялото в червата. Бързият транспорт на храната в тънките черва също води до разширяване на чревната стена, което води до повишено стимулиране на чревните двигателни функции.

И двете причиняват симптоми на диария. Може да се забележи, че тънкият стол изглежда блестящ и мирише забележимо, което е свързано с липсата на усвояване на мазнини от храната (мазни изпражнения). Симптомите на диария могат да бъдат намалени, като се гарантира, че храненията са значително по-малки, но няколко хранения се приемат на по-кратки интервали.

Това предотвратява „претоварване“ на храносмилателната система. Освен това трябва да се внимава да се осигури адекватен прием на течности, тъй като много течности могат да бъдат загубени през течните изпражнения. Ако диарията не може да бъде коригирана по такъв начин, трябва да се посети лекар, с когото може да се мисли за медикаментозна терапия.