имплантология

Загубата на зъб е сравнително често срещана. Независимо дали е изхвърлен от устна кухина от злополука или дали пародонтит е унищожил пародонта по такъв начин, че вече не може да задържа зъба, и двете водят до това, че зъбът вече не може да остане в устната кухина. Възможно е също така зъболекарят да трябва да премахне зъба, защото дори и такъв дълбок кариес е повредил зъбната субстанция и евентуално и корена.

В тази ситуация обикновено не може да се направи пълнеж. Или зъбът би трябвало да се запълни твърде много и да стане нестабилен, или коренът на зъба да бъде унищожен от кариес, като в този случай зъбът трябва да бъде изваден почти във всеки случай. Но какво тогава?

Липсващият зъб трябва да бъде заменен по някакъв начин. Мостовете или коронките са добре известни, но не могат да се считат за първи избор във всички случаи. Много хора все още са скептични относно зъбните импланти. Прекалено скъпо, какво е, изобщо не е за мен - зъболекар често чува това, когато предлага зъбни импланти като възможно решение за заместване на липсващ зъб. Зъбните импланти обаче могат да бъдат много практични

Изграждане на зъбен имплант

Зъбният имплант е „алопластична сглобяема част“, ​​закотвена в челюстна кост. Алопластика се отнася до материала, от който зъбният имплант е направен и означава, че този материал не се среща в човешкото или животинското тяло. Това е чуждо тяло, което е направено от различен материал и след това се трансплантира в човешкото тяло.

Алопластичните материали се произвеждат в лабораторията или се извличат от природата и след това се обработват в лабораторията. Готово означава в този контекст, че винтът на зъбният имплант не се прави индивидуално за всеки пациент, а че зъболекарят има своеобразен комплект в практиката си, от който той само избира подходящия размер. За да се направи това по-лесно за разбиране, човек може да си представи различните размери винтове, които могат да бъдат закупени в железарски магазин.

Майсторът избира правилния винт, от който се нуждае за работата си, и не произвежда всеки път индивидуален винт. Така че не се прави впечатление за избор на размера на винта зъбният имплант. Областта на стоматологията, която се занимава със заместване на естествени зъби с импланти, се нарича имплантология.

Зъболекарите, които искат да работят в имплантологията, трябва да имат специално обучение, тъй като поставянето на импланти не е лесно и изисква големи грижи и знания. „Поставянето на импланти“ е техническият термин, използван за поставяне на импланти в челюстна кост. Зъбните импланти обикновено се състоят от три части: В Германия повечето винтове за импланти имат ротационно симетрична форма, т.е. те имат кръгъл диаметър и резба.

Кръговият диаметър улеснява пробиването на отвора в челюстна кост в който по-късно ще се вкара винтът. Благодарение на формата дупката вече може лесно да се пробие със специална бормашина. Резбата на винта осигурява механично задържане в челюстната кост и по този начин поддържа врастването на винта.

Съществуват и винтове за имплантиране с гладка повърхност, но при тях е много трудно да се задържи добре в костта, така че винтът да има достатъчно време да расте. Гладките повърхности не са доказани на практика, така че имплантологията търси алтернативи. Формата на винта изглежда е най-добрата алтернатива.

В миналото са били използвани импланти, които са имали крила отдясно и отляво, така че да има достатъчно задържане (задържане) в костта. Челюстната кост трябваше да се отвори на голяма площ, за да се поставят имплантите. Зарастване на рани с толкова голяма площ е естествено по-трудно и следователно по-податливи на усложнения.

При днешния метод на винтовите импланти, зоната на раната е много малка и заздравяването обикновено е без усложнения. В днешно време, поне в Германия, по-голямата част от имплантите са направени от титан. Титанът вече се е доказал като материал в ортопедията в продължение на много години.

Всички изкуствени ставите или винтове и плочи за стабилизиране на счупени кости са изработени от титан. Предимството е, че не са известни алергии към този материал. Всеки метал, който се вкарва във влажна среда, се окислява. Колкото по-малко благороден е металът, толкова по-бързо и по-силно е окисляването.

И така, защо титанът като много неблагороден метал е подходящ за винтове за импланти? Той образува много стабилен окислителен слой, т.е. металът се окислява, но йоните от титана вече не могат да достигнат околната тъкан, тъй като окислителният слой остава стабилен. Титанът се приема много добре от човешкото тяло и обикновено расте в тялото без усложнения.

Златото като най-благородния метал е абсолютно неподходящо за импланти. Въпреки че не се окислява, консистенцията му е твърде мека. Той не би издържал на стреса от дъвченето и би се огънал или в крайна сметка да се счупи в челюстната кост.

Единственият недостатък на титана е, че има тъмен цвят. Особено при много тънки корони, тъмният абатмент проблясва и осигурява донякъде незадоволителен естетичен резултат. Имплантологията се опита да поправи тази ситуация, като разработи керамични опори.

За съжаление подобни опори не са много стабилни и се раздробяват много лесно. Поради тази причина те трябва да се използват само в изключителни случаи и само за предни зъби. Имплантите, изцяло изработени от керамика, се използват от имплантолозите само за кратко.

Въпреки че имплантите имат отлични свойства и са много добре приети от тялото, така че едва ли има риск от отхвърляне, те за съжаление се раздробяват много лесно при дъвкателно натоварване. Отстраняването на раздробения имплантационен винт изисква основна процедура. Имплантите, изцяло изработени от керамика, бяха свалени от пазара сравнително скоро.

• Най-ниската част е винтът, който е закотвен в челюстната кост и в идеалния случай трябва да расте заедно с него. Зъболекарят нарича този процес остеоинтеграция. (Осеоинтеграцията не означава нищо повече от това, че винтът трябва да расте здраво в костта, т.е. да се интегрира с нея).

  Зъбните импланти, чиито винтове не са остеоинтегрирани, обикновено имат по-лоша прогноза по отношение на живота им в уста.

• Абатментът се завинтва върху винта, изпъква в устна кухина и по-късно носи короната. За да закотви корона в уста, необходим е пън, който се простира в устна кухина. Короната е залепена върху този пън.

  В случай на естествени зъби, зъболекарят може да постигне подходяща форма на пън чрез смилане на зъба. Абатментът вече е оформен така, че зъботехникът да му направи корона, която да стои добре върху него и която зъболекарят след това да може да интегрира. Да се ​​интегрира е техническият термин за определяне на зъбна протеза (корона, мост, протеза) в уста.

• Короната е третата и най-горната част на импланта.

  Това е единствената част, която се вижда по-късно. В идеалния случай той е проектиран да изглежда като останалите естествени зъби, така че никой да не забележи, че в устата има корона. В никакъв случай зъбният имплант не трябва да се вижда като такъв. В момента имплантологията работи върху това как да направи имплантите възможно най-невидими, особено в областта на предния зъб.