Ефект на бета-блокерите

Въведение

Бета-блокерите се използват за различни сърце болести и високо кръвно налягане. В допълнение към ефекта им върху сърце намлява съдове, те могат да влияят и върху други телесни функции или органи. Предписанието на a бета блокер следователно трябва да се извършва от лекар, който знае правилната дозировка и механизма на действие на препаратите и следователно може да избере подходящото лекарство.

Режим на действие

В тялото има множество места за докинг, които са чувствителни към определени пратеници и хормони. Ако на тази станция кацне вещество, което изпраща съобщения, се задейства физиологична реакция. В допълнение към алфа-рецепторите има и така наречените бета-рецептори.

Те са разположени в много различни системи от органи на нашето тяло. Те се намират главно в сърце. Но тези рецептори могат да бъдат намерени и в бронхите, маткав мастна тъкан и в кръв съдове.

Физиологичната причина е, че пратеникът, предназначен за този рецептор, е адреналинът. Това е хормон на стреса, който се освобождава и трябва да действа, когато тялото е в стрес или извънредна ситуация и трябва да се представя по-добре от обикновено. Увеличение на кръв налягане, както и увеличаване на сърдечната честота (увеличаване на пулса) има ефект, повишаващ производителността.

В извънредни ситуации мускулът се нуждае от повече кръв в минута поради физическото натоварване, което може да бъде осигурено само чрез увеличаване кръвно налягане намлява сърдечната честота. В допълнение към увеличаването на кръвния поток се увеличава и консумацията на кислород в организма. Поради тази причина е необходимо белите дробове също да абсорбират повече кислород в минута.

За да се гарантира това, бета-рецепторите се намират и в бронхиалните тръби. Когато адреналинът се свърже с тези рецептори, бронхите се разширяват и белите дробове могат да поемат повече кислород. В допълнение към сърдечния мускул и белите дробове, в кръвта се намират и рецептори от бета тип съдове.

Когато адреналинът стигне, луменът на съдовата система се променя, което от своя страна има стимулиращ кръвообращението ефект. Тъй като бета рецепторите се намират и в матка, свързването на адреналина с тези рецептори инхибира контракции. Това дава възможност на тялото да ускори или спре процеса на раждане в зависимост от отделянето на различните пратеници.

Изтичането на очна течност и по този начин вътреочното налягане може също да се регулира от адреналина и от съответните рецептори в областта на окото. Тези рецептори са разположени и върху гладките съдови мускули. Ако адреналин свързва се с тях, особено в областта на чревните мускули, храносмилателните процеси са намалени.

Предисторията на това е, че при стресови ситуации обикновено не е необходимо да се приема храна, така че не трябва да протичат храносмилателни процеси. Процесите на нормален метаболизъм вече предлагат и възможност за лекарствена намеса. Поставянето на бета рецепторите и съответният ефект на адреналина се използва за блокиране на рецепторите с лекарства, за да се постигне противоположна реакция.

Чрез т. Нар. Бета-рецепторни блокери, които представляват отделна група лекарства, се постига, че те след абсорбция се поставят върху съответните рецептори в тялото и ги блокират. Входящият адреналин вече не може да скачи и следователно не може да има физиологичен ефект. В сърцето това означава, че сърдечната честота се намалява.

Кръвно налягане също се намалява, въпреки че адреналинът се отделя в достатъчно количество. Очното налягане се понижава и чревните мускули се възпрепятстват в малка степен от намаляване на храносмилателните процеси. По време на бременност, бета-блокерите ще гарантират, че контракции се засилват и при бронхиалните тръби бета-блокерите предотвратяват разширяването на белите дробове (виж: Бета-блокери по време на бременност).

В резултат на астматиците не трябва да се прилагат бета-блокери, тъй като това може да доведе до задух. Бета-блокерите трябва да се прилагат бавно. Ако се постигне желаният ефект, дозата трябва да се остави в подходящия диапазон.

Важно е внезапното спиране да не се извършва, тъй като тялото е направило своите рецептори по-„чувствителни“ по време на блокадата. Това означава, че при липса на блокада, спирането на лекарството би довело до много по-силен ефект на адреналина. Това би довело до сърцебиене (тахикардия) или високо кръвно налягане и може да бъде опасно.

Поради големия брой бета рецептори в различните системи на органи, най-големият недостатък на бета блокерите е относително грубата възможност за корекция. По този начин може грубо да се каже, че а бета блокер блокира всички рецептори и също така води до съответни, дори и неволни ефекти. Днес съществуват и селективни бета-блокери, които засягат основно рецепторите на една органна система, но никога не може да се изключи напълно, че рецепторите на други органи също са засегнати.

Най-честите нежелани реакции на бета-блокерите са умора, умора, депресия, главоболие и импотентност. Кашлица и задух също могат да се появят, но са по-чести, когато бял дроб заболяване се предписва. Сърцето ни се контролира от така наречената автономна нервната система.

Има активиращата част, така наречената симпатична нервната система и амортисьорната част, парасимпатична нервна система. Симпатичната нервната система действа върху сърцето чрез стреса хормони адреналин и норадреналин, които се освобождават по време на физическа активност например и по този начин могат да увеличат сърдечната честота, мощността и кръвно налягане. Ако обаче има сърдечно заболяване, като сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения или високо кръвно налягане, може да бъде полезно да се намали това увеличение на сърдечната дейност, за да може сърцето да се снабдява по-добре и да работи по-икономично.

Тук влизат бета-блокерите, като блокират докинг сайтовете, така наречените бета-адренорецептори, на стреса хормони и по този начин им пречи да имат ефект. В резултат на това сърцето бие по-бавно, т.е. пулсът се понижава. От една страна, това гарантира, че сърцето вече може да бъде по-добре снабдено с кислород.

Това може да се случи само ако сърцето се отпусне и напълни отново след изхвърлянето на кръвта. През това време кислородът достига сърдечните мускули чрез коронарни артерии. Когато сърдечният ритъм се забави, тази фаза, известна като диастол, продължава по-дълго и доставката на кислород към сърцето се увеличава.

При пациенти, страдащи от сърдечна аритмия, по-бавният сърдечен ритъм също може да спомогне за насърчаване на естествената проводимост на възбуждането на сърцето. От друга страна, сърцето сега консумира по-малко кислород, защото работата на сърцето е намалена. Лекарите казват, че сърцето работи по-икономично, т.е. по-ефективно.

Това е особено полезно за пациенти със сърдечна недостатъчност или рецидиви болка в гърдите (ангина pectoris). И накрая, бета-блокерите понижават кръвното налягане. Това не само облекчава сърцето, тъй като вече не трябва да изпомпва срещу повишена резистентност, но също така има положителен ефект върху цялото ни тяло, тъй като е известно, че повишеното кръвно налягане е рисков фактор за много заболявания като напр. артериосклероза.

Страничните ефекти на бета-блокерите върху психичните здраве са обсъждани от известно време. Ситуацията с проучването е противоречива по тази тема и медицинските специалисти изглежда не са съгласни. Твърди се, че пациентите, които приемат бета-блокери, имат повишен риск от развитие депресия.

Това е за разлика от проучванията, които са формирали две групи пациенти, при които само една група е получила бета-блокера, докато другата група е получила таблетка без активно вещество (плацебо). Тук беше показано, че няма ясна разлика между двете тестови групи и в този случай има още по-малко пациенти, страдащи от депресия в групата на бета-блокерите, отколкото в групата за сравнение. Съответно, ефектът на бета-блокерите върху психиката не е окончателно изяснен.