дефиниция
„ECMO“ означава екстракорпорална мембранна оксигенация и е кардиологична и интензивна медицинска процедура за облекчаване или заместване на бял дроб и евентуално също сърце функция. Причината за използването на ECMO е сериозна бял дроб дисфункция, като ARDS (синдром на остър респираторен дистрес) при възрастни или синдром на респираторен дистрес при новородени. В ECMO, кръв се източва от a вена (a кръвоносен съд с ниско съдържание на кислород), транспортиран през тръбна система в устройство, където се филтрира през вид мембрана, обогатява се и след това се връща в циркулацията на човека чрез друга тръбна система.
Показания за ECMO
Причини за прилагане на екстракорпорална мембранна оксигенация са всички заболявания или промени, които ограничават бял дроб в неговата функция до такава степен, че вече няма достатъчен обмен на газ и по този начин рискът от недостиг на кислород в организма (хипоксия). Най-честата индикация за ECMO е така наречената ARDS (синдром на остър респираторен дистрес). ARDS може да се задейства от различни фактори, като например кръв отравяне, шок, изгаряния или наранявания и се проявява чрез вид възпалителна реакция в белодробната тъкан.
Настъпва образуване на оток (задържане на вода), което води до ограничен газов обмен. Други често срещани причини за използването на ECMO са реанимациите, белодробна трансплантация, хипотермия или тежко пневмония. ECMO също често се използва за новородени.
Основните причини са неонатален респираторен дистрес синдром (IRDS), меконий аспирация (проникване на изпражнения в белите дробове) и кръв отравяне. За разлика от възрастните, при новороденото се постигат значително по-високи нива на оцеляване (приблизително 80%). За прилагането на ECMO засегнатите лица се поставят в изкуствен кома.
Как работи терапията с ECMO?
В най-често срещания тип канюлна система, използвана при екстракорпорална мембранна оксигенация, голямата ингвинална вена (vena femoralis) се използва като изходящ съд, а дълбоката цервикална вена (vena jugularis interna) като входящ съд. Когато създавате ECMO, съответният вена първо се пробива с по-голяма игла. След като съдът е ударен, се вкарва тънка жица и се напредва достатъчно далеч.
След като кожата се разшири, ако е необходимо, тръба се вкарва в съда по протежение на жицата и след това се зашива към кожата. В случай на дълбока яремната вена, тази тръба обикновено се простира в дясно предсърдие от сърце. В допълнение към вено-венозната ECMO система, има още вено-артериална (VA) и малко по-рядка артериално-венозна (AV) екстракорпорална мембранна оксигенация. В контекста на реанимациите, поставянето на канюли в периферията (зона далеч от тялото), например в слабините, се оказа особено ефективно, тъй като това не прекъсва или възпрепятства реанимация.
