Актинична кератоза

дефиниция

Терминът актинична кератоза описва предраков стадий на кожата рак (предканцероза), която изисква лечение и се предизвиква от хронично излагане на слънчева светлина (UV светлина). Това е разпространението на атипични кожни клетки (кератиноцити) в областта между дермата и епидермиса, което се проявява като разстройство на роговицата. По-късно кератозата може да се развие в плоскоклетъчен карцином.

Светлокожите, синеоките хора (хора с I и II тип кожа) с постоянно излагане на слънце имат значително повишен риск от развитие на актинична кератоза. За разлика от тях, тъмно пигментираните хора почти нямат риск от развитие на актинична кератоза. Мъжете са по-често засегнати от болестта, отколкото жените.

Професионални групи като моряци, пътни, строителни и селскостопански работници са особено податливи поради продължителното излагане на слънце. Според американско проучване относителната честота на случаите на заболяване (разпространение) сред над 20-годишните е 11% и 25% сред над 30-годишните. Британско проучване установи 15% риск за хората над 40 години.

До 10 милиона души са засегнати от актинична кератоза. В Австралия, от друга страна, разпространението на актиничната кератоза над 40-те години достига до 45%. Освен това броят на новите случаи (честота) в Европа се е увеличил значително през последните десетилетия поради нарастващата честота на пътуванията до страни с по-висока UV лъчение излагане и по-продължително излагане на слънце за развлекателни дейности, както и по-високо UV лъчение на околната среда.

В резултат на това терминът старческа кератоза е донякъде остарял, тъй като в днешно време много млади хора също се разболяват, например, които прекарват твърде много време на слънце или отиват в солариум. Хората, които са изложени на трайно потискане на имунната система (имуносупресия), какъвто е случаят след трансплантация на орган например, също имат значително повишен риск от заразяване с болестта. Но и заболявания като албинизъм, Синдром на Rothmund-Thomson, синдром на Cockayne.

Пигментна ксеродерма и синдром на Блум представляват генетично предразположение към развитието на актинични кератози. Постоянни промени (мутации), причинени от UVB лъчи, се развиват след 10 до 20 години върху хронично изложени на светлина кожни клонинги на ненормални (нетипични) клетки, които показват необратимо увреждане на тяхната ДНК (генетичен материал). Тези мутирали клетки бавно проникват в нормалния епидермис и водят до загуба на правилното разслояване на кожата и нарушения на роговицата.

Действителната система за възстановяване на кожата не може да предотврати образуването на патологично променените кожни клетки под постоянна слънчева светлина или силно UV лъчение. Засегнати от тези мутации са така нареченият ген на теломераза и туморният супресорен ген TP53. Тези гени са протеини които контролират клетъчния цикъл или предизвикват смъртта на атипични клетки (апоптоза).

Ако тяхната функция е изключена от промени в генетичния материал (мутации), злокачествените клетки могат да се развият. Освен това промените могат да се разпространят и в тъканта под епидермиса, дермата. Ако базалната мембрана между епидермиса и дермата е нарушена, това е известно като инвазивен тумор, инвазивен плоскоклетъчен карцином, който се развива при 5-10% от пациентите.

По този начин актиничната кератоза представлява начален етап на рак (карцином in situ). Но не само UVB лъчите на слънцето с дължина 280-320nm могат да причинят актинична кератоза. Форми на електромагнитно излъчване като UVA светлина, използвани в терапията на псориазис, йонизиращото лъчение или инфрачервеното лъчение също могат да отключат заболяването.